Д-р Костадин Кетев: Най-голямото ми удовлетворение е да виждам, че студентите идват на упражнение по педиатрия с желание

Д-р Костадин Кетев е завършил медицина в МУ-Пловдив през 2007 г.

В периода от 2007 до 2008 год. работи като ординатор в Детско отделение на МБАЛ “Братан Шукеров “ - Смолян. През 2008 г., след конкурс започва работа като клиничен ординатор към Клиниката по педиатрия на УМБАЛ “Свети Георги “ и е зачислен за специализация по педиатрия.

Придобива специалност през 2013 г.. и същата година след конкурс започва специализация по детска пневмология и фтизиатрия към МУ - Пловдив. През 2014 г. започва работа като ординатор в Интензивно отделение на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ “Св. Георги “, където работи и до момента.

Придобива специалност по детска пневмология и фтизиатрия през 2016 год.

От 2018 г. започва работа като асистент към Медицински симулационен тренировъчен център на МУ-Пловдив.

Д-р Кетев, Вие сте част от екипа на Медицинския симулационен тренировъчен център към МУ – Пловдив. Разкажете за тази кауза. С какво Ви привлече тя?

През 2008 година започнах работа като ординатор в интензивно отделение на Клиника по Педиатрия към УМБАЛ „Свети Георги” - Пловдив. През първата една година имах ментор, който ми помагаше при вземането на всяко клинично решение, както и при всяка процедура. Но това, което ме плашеше най-много е несигурността при процедури като ендотрахеална интубация, лумбална пункция и други. И ако при някои от тях можеше да се изчака, то други като интубацията са животоспасяващи.

Работата в клиниката е организирана така, че дежурният екип е от четирима педиатри и винаги съм имал до себе си по-опитен лекар, който да ми подаде ръка. Истината е, че на нас, младите лекари ни липсва увереността да се справим с критично болни пациенти.

Десет години по-късно вече имах известен клиничен опит и когато се откри симулационният център знаех, че това е мястото, през което трябва да премине всеки новозавършил лекар за да добие опит, най-вече при животоспасяващи процедури.

Как очаквате да се развие центърът в бъдеще?

Изграждането на екип, който да е отдаден на тази кауза и да вярва в ефективността на този тип обучения е най-трудната задача. Благодарен съм на ръководството на университета и на проф. Маринов за подкрепата, като всяка година се провеждат обучения на асистентите - практика, която е известна като train the trainer. Вярвам, че това, което постигнахме е само началото и тепърва предстои центърът да се развива и разраства.

Нека Ви върна назад във времето – как всъщност решихте да станете педиатър?

Още с началото на следването си в университета знаех какъв искам да стана. Когато бях в пети курс разбрах, че това не е лесна специалност, но бях решен да опитам. По щастливо стечение на обстоятелствата след завършването ми се освободи място за ординатор в Детското отделение на МБАЛ – Смолян и така започна пътя ми към педиатрията. Лекарите и сестрите в отделението винаги ми помагаха, за което ще им бъда вечно благодарен.

Кои бяха Вашите учители през годините – от студентската скамейка, през първите години в смолянската болница, след това като асистент в МУ?

Благодарен съм на толкова много хора, за това, че ми помогнаха да израсна през годините. Наистина са много, не мога да ги изброя. 

Днес, години след началото, смятате ли, че изборът Ви е бил правилен?

Да, никога не съм се замислял за това. Ако можех да се върна назад във времето пак щях да избера тази специалност.

С какво Ви обогатява работата с млади хора – студенти, специализанти?

Обичам клиничната си работа, но това, което ми доставя най-голямо удовлетворение е когато виждам, че студентите идват на упражненията в симулационният център с желание. Преди всяко упражнение чета и се подготвям старателно. Има упражнения които са ми любими. 

Каква е Вашата прогноза – как ще се развива педиатрията у нас в близките години? Ще има ли интерес към нея, ще се решат ли повече от проблемите в тази сфера?

Педиатрията не е лека специалност, но мисля, че интересът към нея все повече ще нараства в следващите години. Смятам, че проблемите, които са натрупани през годините в тази област ще се решат, но е необходима промените да бъдат провеждани постепенно и плавно.

В личен план ще споделите ли кои бяха любимите Ви занимания като дете, любимата Ви книга, любимия филм, любимата детска игра? Често ли си спомняте за това време?

Детството ми беше много щастливо, а моментите, в които нахлуват най-много спомени от това време са когато се прибера вкъщи в Смолян. Обичах да чета като ученик, предимно приключенски романи. Книгите които съм препрочитал са “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма, “Морският вълк” на Джек Лондон. Но това, което най-много обичах като дете, а и в момента е музиката. Баща ми ми подари първият касетофон и няколко аудиокасети, които пазя и до днес.

И вместо финал да попитам – мислите ли, че сте съхранил детското в себе си?

Да, мога да кажа, че съхраних много от детското в себе си. Но и смятам, че това на моменти доста ми пречи, най-вече наивността.