„По отношение на професионалната си идентичност лекарите в България изглежда трябва да бъдат от желязо и да са свръхчовеци. Това очакват от тях пациентите, политиците и обществото като цяло. Това очакват и самите лекари от себе си“. Това заяви психиатърът д-р Ирина Лазарова в интервю за Zdrave.net по темата за професионалното прегаряне при медиците по време на COVID пандемията.
Според нея не е случайно това, че една немалка част от починалите от COVID лекари в България са потърсили твърде късно медицинска помощ, дълго време са се лекували сами и не са се оплаквали дори и на колегите си.
„В този смисъл българските лекари неусетно започват да възприемат всяко свое боледуване като някакво мъчително разобличаващо малодушие. А психичните си проблеми – като досадно падение, достойно за презрение“.
Тя изрази мнение, че у нас на практика лекарите нямат право да имат психични и емоционални проблеми, защото това е признак на слабост.
„Често самите лекари са стигматизиращи по отношение на психичните проблеми на свои колеги или дори към своите проблемни преживявания. Поради това естествено много малко от тях са склонни да търсят и да оползотворяват психологична помощ. Моите впечатления от практиката са, че медицинските сестри и другите медицински специалисти извън лекарите са малко по-склонни да търсят психологична помощ по повод различни лични емоционални проблеми, житейски кризи и т.н. Но почти не съм срещала колеги, лекари или медицински сестри, които да потърсят психологична помощ във връзка проблеми от професионално естество, касаещи непосредствената им работа с пациенти, етични конфликти, цялостната организация на здравната помощ и т.н.“, каза д-р Лазарова.
Пълния текст на интервюто с нея очаквайте утре.
