През зимните месеци вирусните инфекции са основната причина за безсънните нощи на родителите. Хрема, кашлица и температура – тези симптоми са добре познати, но винаги пораждат въпроса: „Можем ли да се справим сами или е време за лекар?“.
На тези въпроси и още важни теми отговаря д-р Люба Ласкин от Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Лозенец“.
Основният акцент в разговора е ясен: високата температура не е спешно състояние, но общото състояние на детето трябва да се следи внимателно.
В интервюто д-р Люба Ласкин дава практически насоки кога лечението у дома е достатъчно, кои са предупредителните сигнали, изискващи преглед, и защо самолечението с антибиотици крие сериозни рискове.
Д-р Ласкин, кога една вирусна инфекция може да се лекува безопасно у дома?
В голяма част от случаите вирусите преминават леко и отшумяват за няколко дни с правилна грижа. Най-важното е родителите да следят обективното състояние на детето, а не само температурата. Температурата сама по себе си не е спешно състояние, а начин за борба с инфекцията. Ако детето има хрема, кашлица или лека отпадналост, но приема течности и е активно, симптоматичното лечение е достатъчно: почивка, инхалации, много течности и антипиретици (лекарства за температура) само при нужда.
Кои са „червените флагове“, които ни казват, че прегледът е задължителен?
Трябва да потърсите лекар веднага, ако забележите температура, която не се повлиява от лекарства в продължение на няколко дни - в такива случаи често се налагат кръвни изследвания, за да преценим дали се е появила бактериална инфекция. Също така ако са налице: затруднено, учестено или „свиркащо“ дишане; отказ от храна и течности за дълъг период; признаци на дехидратация: сухи устни и език, липса на уриниране (сухи памперси); необичайна вялост, сънливост или пълна липса на тонус.
Защо е толкова опасно да дадем антибиотик „за всеки случай“?
Антибиотиците лекуват бактерии, а не вируси. Когато ги използваме необосновано, влизаме в „омагьосан кръг“. Бактериите стават резистентни – те се научават да оцеляват въпреки лекарството. Така следващия път, когато детето наистина има нужда от помощ, стандартните антибиотици може да не проработят и да се наложи хоспитализация или използване на много по-силни, „тежки“ медикаменти.
Кои са най-честите грешки, които родителите допускат вкъщи?
Самолечението: използване на антибиотици по собствена преценка или прилагане на терапия, останала от предишно боледуване. Битката с термометъра: често родителите искат да свалят температурата на всяка цена, а тя всъщност е защитна реакция. Ако детето е в добър тонус и пие течности, не е нужно да даваме лекарство при температура до 38°C. Изключение са децата с анамнеза за фебрилни гърчове. Грешно дозиране: Антипиретиците трябва да се изчисляват спрямо килограмите на детето, а не само спрямо възрастта, и да се спазват стриктно часовите интервали.
В заключение, здравето не е въпрос на страх, а на навременна и разумна грижа. Профилактиката остава най-ефективното оръжие срещу зимните вируси. Тя включва добре познатите, но често пренебрегвани правила: редовно миене на ръцете, често проветряване на помещенията, балансирано хранене и качествен сън.
Високата температура сама по себе си не е повод за паника. Най-важното е да наблюдаваме общото състояние на детето и да реагираме разумно и навреме.
