Д-р Маджаров: Ако има превантивен контрол и критерии за качество, може да се окаже, че в болниците няма надлимитна дейност, а просто недофинансирана

Увеличението на средствата в извънболничната и болничната помощ може да изглежда малко, но  поради политическа нестабилност, липсата на възможност за каквито и да било оптимизации или политики в здравеопазването, се взе цифрата, с която е повишен бюджетът за всяка отделна дейност. Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред БНТ по повод подписания вчера Национален рамков договор за медицински дейности 2026-2028. Припомняме, че в извънболничната помощ средствата са увеличени с 4,4%, а цените на клиничните пътеки – средно с 10%.

„Практически обаче бюджетът не стига да се увеличат цените на всички пътеки. Тези, които се интересуват, знаят, че цените на тези дейности, които са извън лимит, няма да бъдат повишени засега. Надявам се това да се случи след Нова година. Стана ясно, че парите са недостатъчни“, каза д-р Маджаров.

Той допълни, че сега само за първичната и специализираната извънболнична помощ новите цени влизат в сила от 1 януари поради спецификата на заплащането на тази дейност, докато за болниците те влизат в сила от 1 септември. „Искрено се надявам да сме загърбили вече политическата нестабилност, в която живеехме последните години и наистина да започнем да работим в един ритъм, в който всяка година стартираме от 1 януари и стартираме не само с нов бюджет, а и с нови политики“, каза д-р Маджаров.

Той коментира и изследването на биомаркери при новодиагностицирани онкопациенти, което вече ще се заплаща от НЗОК. „25 евро е цената за дейността в лабораторията. Останалата, скъпата част на биомаркера, консумативът, ще се поема от бюджета за консумативи на Касата, така че за всеки отчетен биомаркер от лабораторията ще бъде възстановяван разходът за консуматив от НЗОК“ обясни д-р Маджаров. По думите му причината диагностиката да се прилага само при новодиагностицирани онкопациенти е, че от една страна така се гарантира предвидимост на бюджета, а от друга фармакомпаниите и към момента продължават по своите програми за patient support да финансира тези, които не са изчерпателно геномно секвинирани. „Българските пациенти няма да останат без биомаркерна диагностика. Напротив, оттук нататък, в следващите няколко години всеки, който се е разболял от това тежко заболяване и за което заболяване има такава биомаркерна диагностика, вече ще бъде изследван още в момента, когато то бъде открито“, каза д-р Маджаров.

Зам.-председателят на БЛС беше категоричен, че с наличните средства за здравеопазване няма как да бъде подсигурен достъпът на пациентите. „Ако някой си представя реформирането на системата с ограничаването на достъпа до медицинска помощ или ограничаването на достъпа до лекарства, защото само тогава може да се сместим в наличните 8 милиарда, това не е реформа. Практически, ако разбираме под реформа само оптимизиране на разходите и избягване на злоупотребите, това е ОК, но това няма да ни бъде достатъчно, за да подсигурим сегашната действаща система. Проблемът е, че за поредна година ние отново не виждаме някакви нови техники за контролиране на дейността на заплащане. Тоест нямаме превантивен контрол от това, което ние искахме, нямаме въвеждане на критерии за качество, за които чуваме, че ще бъдат предложени към края на есента“, каза д-р Маджаров.  

Той беше категоричен, че ако има превантивен контрол и критерии за качество, може да се окаже, че в болниците няма надлимитна дейност, а просто недофинансирана.

„Смятам, че принципите при които функционира нашата система в момента, са правилните. Защото е редно да се плаща за свършена работа. Този, който работи много, болница или кабинет или лекар, да получава повече. Щом е по-търсен, трябва да получава повече. И затова съм привърженик на тезата за оптимизиране на тази система. Тоест да постигнем всичко това, което би могла тя да ни даде. Защото ако се върнем към другата система, в която не се гледаше кой какво работи и как го работи, а просто се плаща на всички еднакво, недостатъците ги знаем всички, спомняме си ги. До какво води уравниловката, никога не е добра. Просто досегашното прилагане на принципа „парите следват пациента“ беше недобре направено. Трябва да се направи добре. Ако се приложат правилно принципите на контрол на „парите следват пациента“, т.е. да не може някой да си произвежда пациенти, макар и грубо казано, някои болници ще се самозакрият“, каза още д-р Маджаров.

Зам.-председателят на БЛС подчерта, че у нас има една голяма дупка в здравната система – системата за долекуване. „Ние имаме много легла, но легла за активно лечение. Всъщност, ако ни се наложи някой близък и самите ние да бъдем долекувани след активното лечение или операция, няма къде. Има две пътеки, които са неефективно работещи, тъй като имат големи изисквания, като за свръхтежки, трябва да бъдат променени, трябва да бъдат повече такива пътеки, трябва да бъдат направени с леки изисквания, за да могат да бъдат покрити от лечебни заведения, които имат по-малко възможности като персонал и апаратура. И да предложат тази дейност, да предложат тази услуга на българското население, но пак казвам, тя е дупка, няма я“, категоричен беше д-р Иван Маджаров.