Д-р Маджаров: Ако се въведе стандарт за здравни грижи, обслужването ще се подобри, но ще останат стотина болници

Ако някой има смелост да въведе критерии за стандарт за здравни грижи в болниците, със сигурност обслужването на населението ще се подобри, но ще останат стотина и не повече болници. Това казва председателят на БЛС д-р Иван Маджаров в интервю за „Капитал Здраве“. Той е категоричен, че сегашният брой медицински сестри по стандарт не може да подсигури повече от една трета от болниците, които съществуват в страната, другите ще трябва да затворят.

„Дипломата при медицинските сестри не върши никаква работа, защото в коридорите и между леглата на пациентите никой не се появява и това вече е ежедневие в много от нашите болници. Дори в големите болници, които наистина работят, независимо дали са частни или държавни, положението се закърпва от студенти по медицина, студенти по здравни грижи, медицински сестри и акушерки, които още не са завършили. Това обаче не може да продължава вечно. Всички студенти да вземеш, няма да стигнат. Дори всички 6000 студенти по медицина да работят като медицински сестри, докато следват, пак за никъде не стигат“, казва още д-р Маджаров.

В интервюто той коментира и предложения проект за бюджет на НЗОК за 2023 г. като подчертава, че макар служебното правителство няма правомощия да провежда политики, то най-малкото е можело запази тенденцията, която беше започната от последното редовно правителство – опит за изместване на тежестта на бюджетиране към извънболничната помощ, изследвания.

„Виждаме, че в момента, в който няма редовно правителство, веднага НЗОК се върна към стереотипа от предишните години със стремежа да се запази постигнатото съотношение между отделните дейности без никаква нагласа за промяна. Отново са предвидени най-много средства за болнична помощ. Не че няма необходимост, но трябва да има визия как точно се насочват тези средства към кои болнични заведения. Дори има опит за намаляване на средствата за изследвания в извънболничната помощ. Даже не мога да повярвам, че това се случва...“, казва д-р Маджаров.

По отношение на проекта на НРД председателят на БЛС заявява, че практически е приключена текстовата част за алгоритмите по клиничните пътеки. „Що се отнася до цените и обемите, не мога да предвидя хоризонта в кой момент ще се приеме и дали изобщо парламентът ще приеме нов бюджет на НЗОК, който да ни даде възможност да преговаряме за цените на медицинските дейности“, казва той.

По думите на д-р Маджаров редакцията на НРД в по-голямата си част е свързана с технически промени на текстове, които са остарели и е трябвало да отпаднат. „За първи път се връщаме в контрола към онези времена, в които усещането за контрол беше по-скоро за методично ръководене от страна на контролните органи, а не толкова за санкциониране. Нашето предложение е при откриване за първи път на даден вид нарушение санкцията да не се акумулира при първата проверка по случаите, в които то е открито в историите на заболяването или амбулаторните листове, както е в момента. Това пораждаше лавина от глоби за техническа грешка. Нашето предложение е, когато за първи път се установи нарушение в дадено лечебно заведение, глобата да бъде еднократна. При рецидив обаче тогава вече наистина да се налагат наказания за всеки случай, при който си допуснал тази грешка, защото такава е логиката - ти вече си запознат, знаеш, че не трябва да го правиш, но продължаваш. Желанието ми е специално в болниците в някакъв ограничен процент в рамките на общия брой легла между сходни по вид легла – хирургични или терапевтични, да могат да се прехвърлят софтуерно бройки легла, ако в едното отделение има свободни в дадения ден, а в другото всички са заети. Всичко това е в интерес на пациента, не казвам, че ако едно отделение има 50 легла, изведнъж ще вземе още 50 от други, говоря за напълно приемлив процент от 10%, който да осигури гъвкавост“, добавя още той.

Д-р Маджаров съобщава, че Лекарският съюз има предложение, което ще бъде направено пред Надзорния съвет на Здравната каса, за начина, по който се разпределят парите за болнична помощ с методиката, която приема Надзорният съвет. „То гласи, че трябва да има отделен бюджет от примерно 30-40 млн. лв., който да бъде предназначен за въвеждане на иновации. Най-лесно е да се въведат критериите за финансиране на роботизираната хирургия. През миналата година от 1800 операции с робот, предвидени като обеми в НРД, от Касата са заплатили само 900. Никой не може да отговори защо комисията, създадена към Касата, е отказала на болниците използване на робот в толкова много случаи и защо на фона на 2.6 млрд. лв. за лечение в болниците за най-новата и щадяща технология са платени само около 8 млн. лв. През тази година бюджетът на болниците ще бъде 3.3 млрд. лв. За какво ги даваме? Нашето предложение е, ако болницата има робот, тя да получава средства по три приложения. В настоящия момент приложение 1 включва болници, в които има раждания и хемодиализа, приложение 2 е общият бюджет за всички дейности. Сега предлагаме да има и приложение 3, по което да се плаща роботизираната хирургия. По този начин болницата няма да очаква решенията на някакви комисии, а ще има бюджет, ще има и разписан ясен алгоритъм“, казва той.

Цялото интервю може да прочетете тук.