Д-р Маджаров: Би трябвало да говорим не за реформи в здравеопазването, а за ускорено развитие (Обновена)

"Политическите партии трябва да постигнат консенсус по основни теми за ускорено развитие на българското здравеопазване. Независимо от тяхното представяне в следващия парламент, те трябва да постигнат съгласие по основните теми, като може да има разминаване в детайлите". Това каза Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) по време на пресконференцията „Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването".

„Здравеопазването беше изправено пред сериозен изпит миналата година в резултат от пандемията и можем спокойно да кажем, че то се справи. Колко добре се справи системата, това е друг въпрос. Тя се справи най-вече заради хората, които работят в нея - лекарите и фармацевтите“, каза още Деян Денев.

73% от българите смятат, че са необходими повече инвестиции в здравеопазването, а според 12% това не е необходимо. Това показват данните на социологическата агенция „Тренд“, които са направили сравнение между проучване, проведено през октомври 2019 г., и проучване от август 2020 г., представени на пресконференцията.

„Повечето българи смятат, че лошият контрол на системата е в в дъното на проблемите на българското здравеопазване. Това по-скоро говори за нужда от някакъв вид реформа“, каза социологът Димитър Ганев.

„Важно е какви резултати е постигнало българското здравеопазване, защото то има конкретни измерители. Би трябвало да говорим не за реформи, а за ускорено развитие. Това развитие е над интересите на отделните гилдии, трябва да бъде и над партийните интереси“, отбеляза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.

„Това, на което трябва да акцентират тези, които се борят за гласа ни на предстоящите избори, е думата „заедно“. Основните заинтересовани лица сме се обединили около нужните мерки, които трябва да се предприемат, които са над интересите на отделните гилдии и трябва да бъдат над партийните интереси, за да осигурим ускорено развитие на здравеопазването“, каза д-р Маджаров.

Той представи статистика, която показва, че към 2014 г. продължителността на живота на българите се е увеличила до 74 години. „Въпреки това българите живеят 7 години по-малко в сравнение с гражданите на петте най-развити държави в ЕС. Трябва да приложим ускорено развитие и да се сравняваме не с миналото, а с най-развитите държави. Ако продължаваме развитието си с този темп и мерки, които прилагаме досега, ще са ни нужни 38 години, за да достигнем средната продължителност на живота в тези пет държави. Инвестициите в здравеопазването са това, което осигурява по-добро бъдеще и живот на нацията, но резултатът се вижда след 5-10 години“, допълни д-р Маджаров.    

По думите му трябва да се инвестира във високи технологии, в кадри по региони и там, където има недостиг, също така и в централните райони и в критерии за оценка на качеството на здравеопазването, в технологии за оценка на качеството, дигитализацията. Като пример д-р Маджаров посочи развитието на кардиологичните центрове в страната, благодарение на които има 48% ръст на предотвратените случаи на инфаркт, и забавянето на развитието на неврологичните центрове, заради което подобрението в тази област е едва 20%. „Инвестициите не са загуба, когато са направени там, където трябва, и дават своя резултат след време“, отбеляза д-р Иван Маджаров.

Българите плащат два пъти повече за лекарства от джоба си в сравнение с останалите европейци, а това са отразява най-вече на тези, които трудно могат да си го позволят, посочи на свой ред Деян Денев. „632 евро на човек към 2017 г. са били разходите в ЕС. Ако България увеличи публичните разходи за здравеопазване на 8% от БВП, то ще има 570 евро на човек от населението. Това означава, че не можем да обясним разликите в публичните средства за здравеопазване само с ниските доходи на населението, тъй като страната ни отделя само 4.7% от БВП“, каза той.

По думите му публичните разходи за лекарствени продукти в България са значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС и повече от три пъти по-ниски от тези в 5-те най-развити държави в ЕС.

Изпълнителният директор на ARPharM допълни, че устойчивостта на финансирането на иновативни терапии може да бъде постигната чрез въвеждане на нови модели на реимбурсиране - плащанията въз основа на резултатите,  плащания, отложени във времето, абонаментни плащания и ценообразуване въз основа на индикации. Освен това споделянето на информация и здравни анализи може да подобри разпределението на ресурсите и ефективното планиране на бюджета, като подобри ефикасността на грижите за пациента, намали ненужните процедури и разходи.

Ефективността на здравната система трябва да бъде подобрена преди да започнат да се наливат повече пари. Това пък е мнението на проф. Асена Сербезова, председател на Българския фармацевтичен съюз.

Здравните системи могат да бъдат подобрени чрез дигитализация, но е важно какви данни се залагат в тази дигитална среда, посочи тя. „Искаме да видим телемедицина, електронни здравни системи и регистри, устройства за дистанционно наблюдение, анализ на данни и дори изкуствен интелект“, каза проф. Сербезова.

По думите й ефективността на системата може да бъде подобрена и чрез намаляване на доплащането, за да не се случва пациентите реално да компрометират терапията си.

Председателят на БЛС д-р Маджаров обобщи данните от представения анализ, като подчерта, че подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването. Това по думите му изисква насочване на ресурси в първична медицинска помощ. Председателят на БЛС цитира  данни, според които над 50 на сто от лекарите на България работят в София, Пловдив и Варна, както и 30 на сто от медиците у над надхвърлят 60 години.

Д-р Маджаров представи и основните политики, около които следва да се обединят партиите в следващия парламент, според партньорите в инициативата „Заедно за повече здраве“:

- Ускореното развитие на здравната система може да доведе до догонване на европейските здравни показатели в рамките на следващите 10 години;

- През следващите 5 години България трябва да догони ЕС по отношение на публичните инвестиции за здраве и те да се увеличат от 4.2% на 8% от БВП, или от 6 млрд. до 10 млрд. лв.;

- Нарастването на инвестициите в здравеопазване трябва да бъде съпроводено от повишаване на тяхната възвращаемост чрез ефективно използване и ускорена дигитализация, измерена чрез подобрени здравни резултати за обществото и засилено икономическо развитие на страната;

- Запазване, надграждане и оптимизация на здравноосигурителния модел с доброволни здравни фондове, които да дофинансират системата;

- Държавна политика в областта на финансиране на кадрите по региони.

Анализаторът от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков пък подчерта, че за да се осигури устойчивостта на здравеопазването в години на криза, е необходимо да се осигури финансиране на системата чрез бюджетно неутрални инструменти. По думите му на здравето трябва да се гледа като на стратегическа инвестиция. Според него всеки „умно“ инвестиран допълнителен лев в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 лв. чрез по-голяма и по-здрава работна сила. Прозрачността при доплащанията може да доведе до намаляване на персоналните разходи и да подобри достъпа до здравни грижи. А въвеждането на допълнително доброволно здравно осигуряване/застраховане може да доведе до изсветляване на доплащанията и подобряване здравето и благосъстоянието на българските пациенти, както и на медицинските специалисти.