!
Четвъртък, 19 Ноември 2026
19
ноем
 

Д-р Маджаров: В бюджета на НЗОК за 2027 г. няма нито една мярка за промяна в контрола върху разходването на средствата

Четвъртък, 19 Ноември 2026 | 08:14:12 Надежда Ненова


Вчера ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС) даде

Вчера ръководството на Българския лекарски съюз (БЛС) даде пресконференция, посветена на проектобюджета на НЗОК за 2027 г. На събитието бяха откроени проблемите, които съсловната организация на лекарите вижда в план-сметката на обществения здравен фонд, и стъпките, които според БЛС трябва да се предприемат за корекцията им. По-подробно по темата разговаряме със зам.-председателя на БЛС д-р Иван Маджаров.

Д-р Маджаров, в проектобюджета на НЗОК за 2027 г. са заложени повече средства, но ще може ли да се постигне с него качествено здравеопазване?

Бюджетът на НЗОК е увеличен с малко над 8%, но в разпределението на средствата се открояват няколко съществени проблема. На първо място, прави впечатление ясно изразеният дисбаланс между увеличението на средствата за медицински дейности и тези за лекарства. Общото увеличение на бюджета на НЗОК за 2027 г. е малко над 8%. Средното увеличение на средствата, отделени за медицински дейности – ПИМП, СИМП, МДД, болнична помощ и дентални дейности, е под 8%. В същото време парите за лекарства нарастват с 9%. Нещо повече, ако към тях прибавим и финансирането за нерегистрираните лекарствени продукти и лечението в чужбина, което досега се осигуряваше чрез трансфер от Министерството на здравеопазването, увеличението на дела за лекарства в проектобюджета достига 12%. Това показва ясно, че балансът във финансирането на системата е сериозно изместен в полза на лекарствата.

Важно е да се подчертае, че средствата за медицински дейности осигуряват функционирането и поддържането на инфраструктурата на българското здравеопазване – болничната и извънболничната помощ, диагностичните и денталните дейности. Именно в този финансов ресурс са заложени и очакванията на всички работещи в системата за по-добри възнаграждения през следващата година. Това са средствата, които всички ние внасяме чрез здравноосигурителните си вноски и част от които се използват за издръжката на работещите в здравеопазването, с изключение на тези, които се финансират пряко от Министерството на здравеопазването

Не бива да забравяме, че в средствата за медицински дейности е включена и значителна сума за лекарствата, използвани в болничната помощ. Разбира се, лекарствената терапия има своето важно място. Тя е мощен инструмент в ръцете на лекарите, но е необходимо да се запази балансът във финансирането. В противен случай, ако тази тенденция продължи, ще стигнем до тежък колапс в кадровия недостиг на специалистите. Той вече е налице по отношение на професионалистите по здравни грижи, а в някои региони вече и по отношение на лекарите.

Бюджетът е представен като реформаторски. С него се предлага промяна в Закона за здравното осигуряване, с която да се разширят дейностите, заплащани от Здравната каса, като се добавят и медицински услуги. Това не го ли ограничава още повече?

Вторият сериозен порок на този бюджет е прехвърлянето на дейности, които са изцяло отговорност на държавата, към финансиране със здравноосигурителни вноски от следващата година. Става дума за помощните средства, приспособленията и съоръженията за хора с увреждания, включително ремонтите на изделията и помощните средства, както и за лечението на деца и лица над 18-годишна възраст в чужбина и скъпоструващите медикаменти по Наредба 10.

Помощните средства са социална услуга и трябва да се финансират с парите на държавата, а не с тези на здравноосигурените граждани. Това разграничение е принципно важно, защото разходите, които са отговорност на държавата, не бива да се прехвърлят върху хората, които редовно плащат здравните си вноски. Същото се отнася и за лечението в чужбина и нерегистрираните лекарствени продукти по Наредба № 10, които досега са били разход на държавния бюджет, а сега се прехвърлят към НЗОК. Това крие огромни рискове, тъй като предвидените 68–69 млн. евро за тези дейности едва ли ще бъдат достатъчни. Допускам, че разходите могат дори да се удвоят, което на практика означава, че в края на годината допълнителните средства ще трябва да бъдат осигурени от резерва на Здравната каса.

В бюджета обаче има и един съществен пропуск – липсва ясно заявена промяна във философията на контрола, която да позволи ограничаването на широко коментираните злоупотреби и да осигури по-добра финансова дисциплина в сектора. Не е предвидена нито една мярка, която да дава основание да очакваме, че през 2027 г. ще настъпи реална промяна в начина, по който НЗОК контролира разходването на нашите средства.

Говори се обаче за надграждане на НЗИС и въвеждане на предварителни контроли по примера на контролите, въведени за лекарствата.

Тук има много сериозно объркване. Предварителният контрол, въведен при отпускането на лекарства в аптеките, има за цел да улесни работата на фармацевтите, а не да намали разходите на НЗОК. Неговото предназначение е да предотврати ситуации, в които вече отпуснато на пациента лечение не се заплаща на аптеката заради допусната грешка в рецептата или протокола.

Несъответствията, за които говори „Информационно обслужване“ и на които автоматично приписва определена парична стойност, не отразяват реални икономии. В тези случаи средствата действително биха останали в бюджета на Касата, но за сметка на фармацевтите, които няма да получат заплащане за вече отпуснатите лекарства.

Ние отдавна настояваме за въвеждането на такъв тип превантивен контрол, но трябва ясно да се разбере, че той сам по себе си няма да доведе до икономии. Неговата роля е да подпомага изпълнителите на медицинска помощ, като предотвратява грешки, заради които вече извършени и отчетени дейности впоследствие не се заплащат.

Това, за което говоря и за което ние настояваме, е въвеждането на предварителен контрол с участието на пациента. Контрол, който да не позволява на нито едно лечебно заведение самостоятелно да злоупотребява със средствата на НЗОК чрез фиктивни медицински услуги. Идеята е самият пациент, като ползвател на медицинската услуга, да я верифицира още преди нейното извършване и регистриране в НЗИС. За съжаление, не виждаме никакви индикации, че се предприемат стъпки към въвеждането на подобен механизъм.

Липсата на адекватен и обективен контрол в системата създава условия вината за недостига на средства и за проблемите в българското здравеопазване да бъде прехвърляна върху лечебните заведения.

Има ли нещо в проектобюджета, което може да бъде отбелязано като положителна промяна?

Предвижда се онкологичните лекарства да се заплащат по среднопретеглена цена, съответно не се очакват драстични разлики в цените, фактурирани от отделните лечебни заведения. Това е правилната посока, вместо да се разчита на обществени поръчки, провеждани самостоятелно от всяка болница. Правилно е този, който заплаща лекарствата, в случая НЗОК, да приеме и въведе механизъм, който не допуска един и същ медикамент да се заплаща на различни цени.

Странното обаче е, че въпреки предвиденото въвеждане на този механизъм, от който логично би следвало да се очакват икономии, в бюджета е заложено точно обратното. Очевидно този, който е писал бюджета, допуска, че разходите за лекарства ще продължат да нарастват, което се доказва и от нарушеното съотношение между средствата за медицински дейности и тези за лекарствени продукти.

С колко ще се увеличи доплащането за пациентите в резултат от този бюджет?

От година и половина цените на дейностите и услугите са обвързани с изискванията на Закона за въвеждане на еврото, който не допуска необоснованото им повишаване от икономическите субекти. Това означава, че дори да искат, лечебните заведения не могат да увеличават цените на услугите, за които пациентите доплащат, без съответната обосновка. Искам да направя едно много важно уточнение: въпреки широко разпространеното мнение, че най-голямото доплащане е в болниците, всъщност огромният дял е при лекарствата. За тях населението доплаща най-много.

Същевременно няма как доплащането от страна на българските граждани да бъде премахнато при 8% здравноосигурителна вноска. Ако някой успее да постигне това, би заслужил световно признание като икономист. В условията на действаща пазарна икономика пълното премахване на доплащането е невъзможно. Това, към което трябва да се стремим, е то да бъде регулирано, прозрачно и ясно за цялото общество, вместо реалният му размер да се прикрива зад политически твърдения, че здравеопазването в България е безплатно.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
rfk3


Всичко за коронавируса
Още новини
Акад. Миланов: В съвременната неврология вече има терапии за заболявания, които доскоро се смятаха за нелечими
18.11.2026 17:25:45 Надежда Ненова

Акад. Миланов: В съвременната неврология вече има терапии за заболявания, които доскоро се смятаха за нелечими

Съвременната неврология се развива с изключително бързи темпове, предоставяйки терапии за заболяв ...

Между 205 и 910 евро ще покрива програмата на Столичната община за инвитро процедури и лекарства
18.11.2026 16:53:28 Невена Попова

Между 205 и 910 евро ще покрива програмата на Столичната община за инвитро процедури и лекарства

До шест ехографски прегледа и до 10 хормонални изследвания ще се покриват от Програмата на Столич ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...