Д-р Маджаров: Вместо да се раздават пари за заплати, 260-те млн. евро трябва да бъдат насочени в политики

„БЛС от възстановяването си постепенно еволюира и осъзна, че ролята му е да създава политики, да дава трибуна на засегнатите от проблемите в здравеопазването да дискутират и да предлагат решения на управляващите“. Това каза зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров по време на VII-ия Национален конгрес на съсловната организация с международно участие „Политики в здравеопазването", който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.

„Това, с което ще ви запозная като кратко резюме, е точно в резултат от тази еволюция. Ние започнахме да финансираме проучвания, дълбочинни анализи, методики за работна заплата. Само за работната заплата лекарите сме направили три опита да я изработим, след това осъзнахме, че е редно да възложим на експерти тази задачи и това, което имаме като методика сега и сме го раздали и на МЗ, и на МФ, и на депутати, е много добра, защото представлява дисертация в сферата на формирането на заплатите в болничната помощ“, каза още д-р Маджаров.

По думите му проучването „Икономически принос на лечебните заведения в България“, подготвено от IQVIA по поръчка на Българския лекарски съюз, е опит да се излезе от парадигмата, че лекарите са бреме на държавата и носят само разходи, а всяка година като наближи бюджета са главоболие за финансово министерство.

„Предстои да направим още едно проучване, с което да проверим как точно се движат нещата. Проучването показа, че общият икономически отпечатък на лечебните заведения е приблизително 7млрд. лв. и съставлява 4,2% от БВП. Директния принос към държавния бюджет е 1 210 млн. лв. или над 2% от държавния бюджет през 2022 г., който се състои от корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физически лица, платени от лекарски практики, болници и други лечебни заведения и техните служители.

Икономическите дейности на лекарите от първичната и специализираната помощ, другите лечебни практики и болниците са нараснали с 6,1% през 2022 г. спрямо предходната година, в сравнение с 3,9% увеличение на БВП. Приходите на практиките на лекарите специалисти представляват 15% от общите приходи, докато болниците са над 70%. Приходите обхващат не само плащанията от държавата, а и плащанията от джоба на пациентите. Когато добавим и индиректния и индуциран принос към икономиката получаваме 11,6 млрд. лв., в който се включва междинно търсене по икономическата верига на здравни услуги, разходите на медицинските специалисти в други части на икономиката като образованието и т.н. 8900 са лекарските практики, болници и други лечебни заведения, което представлява 106 300 или 3,5% от работната сила. Изплатени са заплати за 2,8 млрд. лв. през 2022 г. Индиректният принос към доходите на домакинствата е 3,8 млрд. лв., а индиректният принос към пазара на труда е 460 000 работни места“, каза д-р Маджаров.

Той беше категоричен, че целта на презентацията му е да наблегне на факта, че тези данни са само върха на айсберга на приноса на лекарите към обществото. „Тук изобщо не е отчетен ефекта от приложените терапии, приноса на пациентите в резултат от проведеното им лечение. Бъдещият анализ ще покаже, че системата до известна степен не се справя с това, болния по-бързо да бъде върнат в работен ритъм, а дори ангажира близки, които са в работоспособна възраст да се грижат за болния, който не е доизлекуван. Има много неща, които дължим на обществото като система на здравеопазването. Искам да обърна внимание и на нещо, което се случва тази година – управляващите държавата са под натиск на популистки искания за връщането на онзи модел, в който раздаваме заплати, несвързани с дейността. Редно е да кажем ясно и без да се срамуваме, че 87% от лекарите и ние като тяхно ръководство не сме съгласни да се финансират по този начин заплати. Не е ли по-добре да дадем сила и стимул на МЗ да направи множество програми за решаване на проблемите. Да насрочат тези 260 млн. евро към МЗ и то да прави политика. Логично е да има популизъм, населението го харесва, но ролята на управляващите е да прилагат други мерки и ние трябва да им помогнем“, каза зам.-председателят на БЛС.

Д-р Маджаров коментира и резултатите от проучването на „Тренд“, които показват, че непопулярните мерки не се подкрепят. „Ролята на организации като БЛС е да отстояваме правилните действия, а не популистките и не лесните за приемане от обществото. Разбира се, че колегите няма да пожелаят по естествен начин да бъдат контролирани от пациентите с верификация. Но това, за съжаление, е правилното и БЛС отстоява тази позиция. Винаги, когато сме правили такова отстояване на непопулярна позиция, сме печелили авторитет и в обществото, и сред колегите. По същия начин е и за обществото, което естествено няма да се съгласи да му бъде вдигната здравната вноска. Това обаче означава ли, че не е правилно, след като всички виждаме на къде вървим спрямо останалия свят, спрямо Европа, в демографско отношение, в начина, по който след година, две, пет, десет ще съществува нашата система?“, каза той.

Зам.-председателят на Лекарския съюз припомни, че още преди 10 години БЛС е предупредил за демографската криза. „След това на всеки форум предупреждаваме, че сестрите ще свършат критично по-рано, а ние ще свършим малко след тях. Това, което виждаме в държавата сега, е резултат от това, че никой не се вслуша“, категоричен беше д-р Маджаров.