Д-р Маджаров: Длъжници сме на обществото, когато сме сезирани с жалби срещу медици (Обновена)

„Трябва да направим така, че агресивните хора да знаят, че БЛС и конкретната болница стоят зад всеки нападнат медицински специалист. Същевременно обаче сме длъжници на обществото по отношение на вътрешната регулация. Длъжници сме, когато сме сезирани с жалби срещу медици, защото не разследваме и не показваме нищо насреща. Това е в основата и на отношението на обществото към нас. Не обвинявам никого за това, просто трябва да се променим. Няма да решим проблемите, докато са ни виновни само другите.“

Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на Шестия национален конгрес на Лекарския съюз, който се провежда днес и утре в София. Той подкрепи думите на члена на УС на ББА д-р Цветелина Спиридонова, че агресията срещу медиците е свързана с девалвацията, която лекарите са допуснали в професията.

Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова уточни, че успоредно с правата си, пациентите трябва да са наясно и със задълженията си и те трябва да бъдат разписани в Закона за здравето (ЗЗ). Едновременно с това в ЗЗ трябва да бъдат заложени и текстове, които да гарантират спокойната работа на лекарите.

Законова промяна ще е нужна и за регламентиране на продължаващото медицинско обучение, което трябва да стане задължително, стана ясно още по време на конгреса.

Продължаващото медицинско обучение трябва да се въведе плавно, след като предварително се изготвят всички критерии кой и как ще го извършва, каза председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България доц. Любомир Киров.

„Начинът на акредитиране трябва ние да го предложим на законодателя“, уточни д-р Маджаров. „Предлагаме всички заедно – дружества по специалности, академични среди, асоциации на болници – заедно да определим правилата, а ролята на обучението е на дружествата по специалности и университетите“, допълни той.

Според ректора на Медицинския университет – София акад. Лъчезар Трайков продължаващото обучение е оставено в ръцете на фармацевтичните компании, което е срамно и недопустимо. „За продължаващото медицинско обучение трябва да има подкрепата на Министерството на здравеопазването и на политиците. От страна на Медицинския университет ще има пълно съдействие. Ако не го направим задължителен този процес, той отново ще се размие, но дори и да е задължително, ако продължаващото обучение не носи съответните кредити, неговата посещаемост би била минимална“, каза акад. Трайков.

Председателят на Организационния комитет на Шестия конгрес на БЛС проф. Милена Станева съобщи, че продължаващото медицинско обучение е задължително в Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Полша, Словакия, Словения и Холандия. В България продължаващото медицинско обучение е доброволно, както е и в Кипър, Дания, Естония, Малта, Португалия, Испания, Швеция, Люксембург и Белгия, а в Гърция, Латвия, Румъния, Норвегия, Литва и Хърватия фигурира и в двете форми.

В първия ден на конгреса беше представено и бъдещото проучване на IQVIA, подкрепено от ББА и БЛС, относно икономическия принос на лекарите и болниците в България. Проучването е разпределено в четири фази, като се очаква то да бъде завършено и представено през февруари 2024 г., каза генералният мениджър на IQVIA за България Лука Чичов.

Секторът за представяне на здравни грижи има основен принос към българския пазар на труда и здравната инфраструктура, показват предварителните данни на проучването. У нас има 32 000 практикуващи лекари, 28 800 практикуващи медицински сестри и 152 500 заети в хуманно здравеопазване и социална работа, което представлява 6,8% от общата работна сила у нас.

България е близо до средното ниво за ЕС по отношение на лекарите, но по отношение на медицинските сестри сме в дъното на класацията с 4,2 сестри на 1000 души при средно за ЕС 7,1 на 1000. У нас е и най-високият брой на болнични легла на хиляда жители в Европейския съюз – 7,9.

Чичов представи и данни от топ 5 на болниците у нас – УМБАЛ „Св. Георги“, УМБАЛСМ „Пирогов“, УМБАЛ Токуда, УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и УМБАЛ Пълмед – Пловдив. Лечебните заведения и техните служители са допринесли около 119 млн. лв. в държавния бюджет през 2021 г. от осигуровки и данъци, посочи той.

Премиерът акад. Николай Денков уважи VI-ия Национален конгрес на БЛС и поздрави участниците и гостите.

Акад. Денков отбеляза, че днес правителството е приело проектозакона за бюджета на НЗОК за 2024 г. По отношение на бюджета ще направим всичко, което зависи от нас, за да можете да работите по-добре и пациентите да се чувстват по-добре - това е целта и на вашите, и на нашите усилия в тази област, заяви министър-председателят.

Премиерът  акцентира и върху значението на диалога на кабинета с лекарското съсловие при формирането на политиките в сферата на здравеопазването.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров благодари на премиера акад. Николай Денков за проявеното уважение и за това, че чува това, което българските лекари му казват.

„БЛС ще направи всичко възможно задачите, които сме си поставили да се изпълнят. Във всички панели на конгреса, макар без да парадираме с това, е заложена бъдещата дигитализация на българското здравеопазване“, завърши д-р Маджаров.