Д-р Маджаров: Държавата прилага един изкривен здравноосигурителен модел в сравнение с началния му замисъл

Със зам.-председателя на БЛС д-р Иван Маджаров разговаряме за последния анекс към НРД 2023-2025 г., биомаркерните тестове и финансирането на здравната система у нас. 

Д-р Маджаров, доволни ли сте от постигнатото в Анекса към НРД?

Доволни е силно казано. Смятаме, че се подписа Анекс за цени и обеми в рамките на това, което ни осигури бюджета на НЗОК за 2025 година. Там, където имаше възможност, предложенията ни за повишение на цени на дейности бяха приети изцяло от Здравната каса. Там, където нямаше никаква възможност, както е в болничната помощ, макар и с тревога, и двете страни сметнахме, че тази година трябва да се съсредоточим върху подсигуряването на средства за заплащане на дейността на болниците, особено на фона на миналогодишния недостиг на средства и  натрупаната т. нар. надлимитна дейност и за тази година.

Когато се приемаше Законът за бюджета на НЗОК, имаше предложение да бъде наложен контролен механизъм за болниците – при надвишаване на 3% от заложения бюджет да бъдат намалявани цените на клиничните пътеки. Това не беше прието, но остана проблемът да бъде решен с преговори между БЛС и НЗОК. Какво решихте?

Да, имаше такова предложение, но за щастие, депутатите не приеха в закон да бъде включено намаляване на цени за лечение в болница. Подобно решение напълно щеше да обезсмисли преговорите между Касата и Български лекарски съюз.

По отношение на опитите за контрол на разходването на средства има два нови момента, които се включиха в Анекса към НРД. Първият е, че пациентите трябва да предоставят валиден телефонен номер, на който ще получат СМС/вайбър известие за извършената и отчетена дейност на тяхно име в болнична медицинска помощ по клинична или амбулаторна процедура. Вторият нов момент е, че досега в разпоредбите за отчетена и неизвършена дейност в болнична помощ беше записано, че отговорността, съответно и санкциите, се носят от лечебното заведение. От този Анекс нататък, отговорност носи и самият лекар, който е отчел тази дейност. Това са мерки, които са стъпки в посока на ограничаване на злоупотребите. Ако по някакъв начин успеем да обективизираме процесите в болнична помощ и изобщо при заплащането на дейности от Касата, тогава всяка дейност, която е над заложеното в бюджета и не е злоупотреба, не би могла да се нарича надлимитна или преразход. Тя ясно ще показва дефицит на средства за покриване на потребностите на населението. Заедно с НЗОК с тези две мерки се опитваме от една страна да обективизираме процесите, т.е. да докажем, че се случват реално, а от друга там, където има злоупотреби, да повишим нивото на отговорност и да ограничим възможностите за такива.

Предложението да бъдат наказвани и лекарите, които са извършили злоупотреба, е на Лекарския съюз, нали така?

Предложението се роди в хода на разговорите с Касата, когато коментирахме какви мерки биха могли да се предприемат  допълнително и още сега да влязат в сила.

А как го приеха лекарите?

На Събора имаше изказвания на колеги, че в някои случаи лекарите са притискани от директорите на болниците да отчитат неизвършена дейност, но всички се съгласихме, че санкцията е инструмент в ръцете на лекарите срещу този натиск. Лекарят вече може да каже: „Съжалявам, но лично съм отговорен за това и не бих направил нещо, което да ме лиши от възможността да практикувам професията си“. Санкцията, която се разписа, гласи, че лекарят губи право в следващите 12 месеца да бъде изпълнител по тази клинична пътека, за която е доказано, че е отчетена, но не е извършена, независимо в кое лечебно заведение практикува в страната.

Смятате ли, че това би могло да е и стъпка към възстановяването на доверието в лекарското съсловие?

Това е стъпка в посоката, в която вървим от дълго време – да докажем, че не лекарите и Лекарският съюз като техен представител са тези, които трябва да бъдат обвинявани в мошеничество. От БЛС стоим зад лекарите, които работят достойно, вършат си добре работата и не злоупотребяват. Не се притесняваме да бъдат прилагани такива механизми за контрол.

Другият голям проблем около Анекса по НРД е със заплащането на биомаркерните тестове от Здравната каса. Обвиненията са насочени към БЛС като основният противник това да се случи. Защо сте против?

Скоро ще публикуваме данни за последните години колко пациенти годишно са получили таргетна терапия от Касата и на каква стойност, и тъй като не може да бъде предложена такава терапия без биомаркерно изследване, е лесно проверимо кой и с колко е финансирал тези биомаркерни изследвания. В случая са финансирани 100% от фармацевтичната индустрия.

Ясно заявяваме, че ние не сме против таргетната терапия, не сме против биомаркерните изследвания, защото те са едно от най-големите постижения в борбата с онкологичните заболявания. Ние твърдим, че заплащането им не трябва да бъде от средствата, с които се заплаща трудът на лекарите и медицинските сестри. Тук е мястото да спомена, че една немалка част от парите на Здравноосигурителната каса не са обект на преговори с Лекарския съюз и това са парите за лекарства. Още в началото предложихме, тъй като фармаиндустрията досега финансира биомаркерите, те да бъдат финансирани с парите от НЗОК с дял от процента, който е заделен за лекарствените средства в бюджета на Касата. Това можеше да се случи още миналата година и фондът да отдели 2-3% за тях от близо 27%, какъвто е общия дял на лекарствата в бюджета й. Защитниците на биомаркерната диагностика, (ако мога така да се изразя), не настояват само тя да бъде безплатна за пациентите, а да бъде плащана от НЗОК и безплатна за пациентите, но за сметка на лекарите и медицинските сестри. И в тази част Българският лекарски съюз е против. 

Подчертавам отново – не сме против биомаркерната диагностика да е включена в здравноосигурителните плащания в бюджета на НЗОК, но това не може да е за сметка на парите на българските лекари и медицинските сестри. И без това на всички е ясно, че парите не достигат, особено в частта за болнична помощ. Знаем и колко много се чака за изследвания в извънболничната помощ, както и колко много изследвания, също важни за пациентите, не са включени в МДД и не се заплащат от Касата. Знаем и колко трудно вече се намират общопрактикуващи лекари в отделни региони на страната, а дори и в София, колко по-малко специалисти желаят да работят с Касата, и ако ежегодно не увеличаваме цените на техните дейности и труд, те ще стават все по-малко и на пациентите ще им се налага да плащат дори и преглед при специалист.

Темата с биомаркерите е една спекулация на определени хора със страданието и болката на пациентите с онкологични заболявания. Този въпрос можеше да бъде решен максимално бързо с тази част от парите, за които Българският лекарски съюз не преговаря.

Въпреки това се наехте да разработите амбулаторна процедура за заплащане на биомаркерите. Как ще бъде реализирана тя?

Ние продължаваме да твърдим, че това е неправилният метод. Процедурата, която ще бъде разработена, ще бъде изключително рестриктивна и ще бъде с точно определени параметри.

Отново казвам – не й е мястото в медицинските дейности, защото буквално ще „изяде“ парите, с които се осигуряват възнагражденията и на лекари, и на медицинските сестри в цялата страна, чието заплащане и без това на места е мизерно и колегите излизат на протести.

Мисля, че е крайно време обърнем малко внимание и на лекарите, на медицинските сестри и останалия персонал. В противен случай скоро няма да има кой да работи и кой да лекува, няма да има кой да се грижи за болните. Макар че имам усещането, че някои хора смятат, че България може да се превърне просто в една аптека за отпускане на лекарства. Не мисля обаче, че това е в интерес на пациентите.

Стигаме до това, че парите за здравеопазване са крайно ограничен ресурс, който не е достатъчен да подсигури нуждите в системата. Това как може да бъде променено?

Няма да спра да повтарям, че когато се говори за сегашната система на здравеопазване, трябва да си припомняме старта й – когато беше приет Законът за здравното осигуряване, когато започна събирането на здравните осигурителни вноски и когато започна да функционира НЗОК.

Тогава, преди повече от 25 години, четвърт век, на старта на тази реформа беше заложен екшън план, в който беше записано, че във всяка следваща година с навлизането на нови дейности за заплащане от НЗОК здравноосигурителната вноска ще нараства, започвайки от 6%.

Според плана, когато НЗОК достигне 100% заплащане на всички дейности в здравеопазването, тогава здравноосигурителната вноска трябва да е достигнала 12%. Какво реално обаче се случи през годините? Касата практически обхвана 100% от всички дейности, покриват се дори несвойствени такива. Всички те се заплащат от здравноосигурителните плащания, но здравноосигурителната вноска все още е 8%. И това не е всичко: една голяма част от вноските – на държавните служители, на децата, на пенсионерите – се плащат от държавата. Към днешна дата у нас се  прилага един изкривен здравноосигурителен модел.

Имаме и немалък процент здравнонеосигурени. Някои от тях, когато им се наложи да ползват здравна медицинска помощ, плащат вноските си 5 години назад и получават огромен обем дейности, т.е. за тях се харчи огромен ресурс.

В момента имаме една осакатена и изкривена от първоначалния си замисъл здравноосигурителна система.