Д-р Маджаров: Надявам се в края на август – началото на септември да се похвалим с подписан нов НРД

Преговорите по НРД бяха приключили на 90% в края на миналата година. Очаквахме приемането на бюджета, за да ги финализираме и да сключим договор за следващите 3 години. За съжаление, за пореден път бюджетът на държавата и този на НЗОК бяха приети късно и сега ни остава в този летен месец да приключим с цените и обемите. Засега сме имали няколко срещи с ръководството на НЗОК, вървят добре разговорите. Мисля, че в края на август – началото на септември ще можем да се похвалим с един подписан нов рамков договор.

Това коментира пред БНТ зам.-председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров по отношение на подновените преговори между съсловната организация и Здравната каса след приемането на бюджета на фонда за тази година.

„Със сигурност няма как да бъдат удовлетворени всички очаквания. За съжаление, когато сме в края на годината, защото ние вече ще започваме последното тримесечие, практически не правим предвиждания, а знаем какво се е случило през годината, какви разходи са направени, така че ще бъде невъзможно вероятно да покрием тези очаквания, които ние заявихме, че трябва да се покриват. Днес това няма как да стане, защото още пролетта, когато повдигнахме въпроса с колко би трябвало да се повишат цените в болничната помощ например, се оказа, че за това е необходим поне още допълнително около 1 млрд. евро. Всички знаем, че няма толкова. 800 млн. е цялото увеличение на НЗОК“, каза още той.

По думите му разговорите за начина, по който ще се разпределят средствата, с които секторът ще разполага през следващата година, ще започнат още с подготовката за новия бюджет през есента. „Надявам се там вече да има някакви нови политики. Има амбиция от страна и на НЗОК, има амбиция от страна и на ръководството на Лекарския съюз наистина да покажем, че има възможност тази енергия, която има към момента новото управляващо множество, да се реализира в едни нови политики“, посочи д-р Маджаров.

Той коментира и темата за здравната вноска с думите: „Със сигурност трябва първо да покажем, че можем да оптимизираме системата и тогава да настояваме за повишаване на вноската. Дотогава може би било добре да дадем възможност на българските граждани да видят смисъл в доброволното допълнително осигуряване или застраховане“. Доверието в системата е ниско и затова е трудно да обявиш, че ще повишаваш разходите за тази система, преди да покажеш, че можеш да я подобриш, подчерта той. 

Доплащането от джоба на пациента обаче е трудно да бъде избегнато, смята зам.-председателят на БЛС. „Едно нещо трябва да бъде платено. Няма как да бъде прикрито. Може да бъде наречено безплатно, но в крайна сметка, ако не е платено на необходимата стойност, се намира начин то да бъде доплатено – било то от джоба на пациента, било то по някакъв друг начин“, посочи той.

Д-р Маджаров се спря и на профилактиката и лечението в извънболничната и в болничната помощ. „Винаги, когато говорим за профилактика, аз обичам да казвам, че тя е свързана не само с профилактично преглеждане и изследване, тя е свързана и с начин на живот, начинът по който убеждаваме младото поколение как да се храни, как да се движи, какви вредни навици да няма и тогава профилактичните прегледи, разбира се, ще имат свой ефект. Когато имаш едно население, което е възрастно, болно, тогава по-скоро става въпрос за ранно откриване на вече започнали хронични заболявания“, отбеляза той.

По думите му въпросът не е само в профилактиката, тъй като извънболничната помощ има много компоненти и би трябвало да бъде подкрепена в своята работа и като диагностика и като лечение. „Не е нужно всеки път пациентът да влиза за най-малкият проблем в болница, за да бъде изследван или да бъде лекуван. Там би трябвало да посещаваме това лечебно заведение, болничното, когато имаме тежък проблем.

Като цяло би трябвало да изместим много медицински дейности в услуга, която е в рамките на часове и на ден най-много. Независимо от това дали я наричаме извънболнична или болнична“, каза още д-р Маджаров и припомни, че работата в тази посока е започната в предишните години с предишните ръководства на НЗОК. „Вярвам, че ще бъде продължена и сега. Тоест постепенно изместване на медицинските услуги в рамките на бързи еднодневни процедури, макар и оказани дори в болници, няма значение“, отбеляза той.

Зам.-председателят на БЛС коментира и липсата на общопрактикуващи лекари на много места в страната, като посочи, че проблемът вероятно ще продължи да се задълбочава, ако няма специална държавна политика за стимулиране на лекарите да работят в отдалечени населени места, но допълни: „Не бива да забравяме, че един млад, новозавършил лекар има мечти и има амбицията да прави голяма медицина. И наистина се изисква усилие от страна на обществото и на държавата, за да накара някой да лекува хората в отдалечени региони, които имат хронични заболявания, възрастните изобщо не са лесни за обслужване“.