Д-р Маджаров: Не сме изпълнили съсловната си роля да дадем правилата за добра практика

Не е разписана втората част правила за добра медицинска практика и това е причината за феномена в България „лекарска грешка“, с който се бележат всички неблагополучни резултатите в медицината. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров по време на конференцията "Лекарска грешка и правила за добра медицинска практика", която се провежда днес в Сандански.

„Надявам се, че тази конференция ще е силен сигнал към елита в отделните специалности – ръководителите на дружествата по специалност, ние сме длъжници към българското общество и към българските лекари, защото не сме изпълнители своята съсловна роля да дадем тези правила, които да бъдат обнародвани, които да бъдат задължителни и да дават правото на всеки, който реферира след неблагоприятен случай, да каже: „тук не са спазени правилата и се касае за компетентност или немарливост“ или „колегата е направил всичко, но въпреки това е имало неблагоприятен резултат“. Тази конференция е само началото, тя е поредица от много други такива и такъв тип конференциите е доведат до резултата в България да няма повече стигматизирани лекари, когато има неблагоприятен случай, а в същото време няма да се срамуваме и да се притесняваме да назоваваме лошите практики и да наказваме този, който е нарушил правилата. Ако не го накажем него, наказваме всички, които работят съвестно, защото те минават под общия знаменател на лошата медицинска практика“, каза д-р Маджаров.

Председателят на гръцката лекарска асоциация д-р Атанасиос Хексадактулос заяви, че целта на организацията е да пази общественото здраве и да подпомага министъра на здравеопазването. „Много сме отговорни към медицинското образование и предоставяме защита на лекарите. Даваме предложения за медицинската етика, насоки и указания“, каза той.

Д-р Хексадактулос заяви, че лекарската грешка може да доведе до усложнения в състоянието на пациента, но усложнението може да се случи и без грешка. „Много е важно да се иска съгласието на пациентите при всички процедури, да има ясни указания както за медицинските сестри, така и за пациентите, особено при изписването на пациента от болницата с ясно разписани указания препоръки в епикризата.

Това, което лекарите в Гърция имат право да не правят е да откажат конкретно искано от пациента лечение, когато то е нелогично, когато пациентът не знае какво иска или когато иска нещо под влияние на интернет. „Трябва да избягваме дистанционните диагнози, телемедицината, и да избираме физическия преглед“, каза д-р Хексадактулос.

Той допълни, че през декември 2021 г. гръцките лекари са успели да се сдобият със защита при лекуване на пациенти с COVID. „Като небрежност може да бъде квалифициран лекарско поведение само, ако лекарят не е присъствал в болницата, направил е нещо изключително глупаво или е бил пиян“, каза председателят та Гръцката лекарска асоциация. Той допълни, че медицинските сдружения трябва да си сътрудничат с правосъдието, да се правят семинари за прокурори и адвокати и да имат медицински одит. „Трябва да предоставяме качествен контрол, да предоставяме обучение за всички услуги, които предоставяме“, каза д-р Хексадактулос.

Д-р Миодраг Станич, Генерален директор на Сръбската лекарска камара, беше категоричен, че лекарите в България и Сърбия са свързани. „Необходимо е да завишаваме стандартите при лечението на пациентите, за да избегнем лекарски грешки и да приложим добрите практики“, каза той.

„Да, човешко е да се греши. Само, който не работи, не прави грешка. Терминът медицинска грешка е установен през първата половина на 19 в. и означава липса на внимание при предоставяне на медицинска грижа. Това трябва да се ревизира, защото медицината не е математика“, каза д-р Станич. Той подчерта, че има „непростими реални грешки – всякакво неспазване на медицинските стандарти като отказ от операция при остър апандисит и простими грешки – забравен тампон или инциденти в медицината, които възникват от спецификата на заболяването“.

„Лекарят не действа небрежно, ако начинът му на работа отговаря на метода, избран от други колеги. Няма унифициран стандарт, но има три елемента, на които трябва да отговаря лечението - дали то е необходимо, лекарят да не чувства натиск да избира лечение против съвестта си и да е свободен да избира медикаментите за терапията“, каза д-р Станич.

Представителят на лекарите в Турция проф. Хакан Янар заяви, че допреди 20-25 години в Турция е имало много голямо количество лекарски грешки. От тогава досега обаче здравеопазването в страната много се е подобрило, има много повече градски и частни болници е вече  много по-лесно може да обяснят разликата между усложнението и лекарската грешка. „Стараем се да има много по-малък процент на усложнението. Стараем се по най-безопасния начин да предоставим медицински услуги и както е при проверките на един самолет, правим насрещни проверки.

„Аз съм активен лекар, хирург – работя в частна болница и се срещам с пациенти в цял свят. Не трябва да правим грешки“, каза проф. Янар и допълни, че най-важното за хирурзите и медиците в операционната е да следват три протокола - преди анестезия, преди кожен разрез и преди пациента да излезе от операционната.  

Д-р Янар припомни още, че между 44 и 88 000 души умират всяка година в САЩ, защото не са взимани превантивни мерки, а 1 от 10 пациенти получава усложнения.

„Трябва да се прави разлика между медицинска и лекарска грешка и да не се вкара термина „лекарска грешка“ в законите, че да се чудим какво да правим“, каза акад. Владимир Овчаров. Той поясни, че в такъв случай ще се наложи да се появят термини „адвокатска грешка“, „министерска грешка“ и т.н.

Акад. Овчаров допълни, че сред най-честити причини за медицинска грешка са некачествената документация, нечетливия почерк и предоверяване на устната информация от колега.