„Тук е по-лесно. В Германия е по-трудно, защото системата е закостеняла, бюрокрацията е сериозна, правилата са железни, не могат да се нарушат“. Така коментира пред БНТ достъпа до лекар в двете държави неврохирургът д-р Петър Маджуров, който работи в Германия и гостува у нас.
Поводът за визитата му заедно с екип от неврохирурзи е установяване на дълготрайно сътрудничество с УМБАЛ „Софиямед“ за обмяна на опит между специалистите в областта на последните достижения на съвременните и иновативни неврохирургични интервенции. Те също така ще консултират и оперират български пациенти и ще обучават младите си колеги.
Пред БНТ д-р Маджуров разказа повече за себе си. „Бях стипендиант, изпратен от МУ – Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин и след 10 месеца трябваше да се прибера. На 3-4-ия месец шефът ми предложи да остана, аз отказах, защото исках да се прибера в родината, тук имах семейство. Моите колеги асистенти казаха – боже, той ти предлага, тук има цял куп със заявления и молби за работа, а ти отказваш. Тогава беше и смутно политическо време, Лукановата зима. Казах – добре, ще остана за две години, да науча повече неща. И така от 10 месеца, 2 години – станаха 33 години“, сподели неврохирургът.
Д-р Маджуров, който работи във военна болница в Германия, коментира и част от обучението си и плюсовете на рутината.
„Участвал съм в три мисии в Афганистан и нещо, което максимално ме ядосваше, беше седмичната тренировка за когато дойдат много ранени. Това се повтаряше, повтаряше и на мен ми се струваше излишно.
Една хубава коледна вечер бях поканил моите колеги на вечеря до болницата. Стана атентат и ние получихме доста сериозен брой ранени наведнъж и по чиста случайност неврохирургичният екип беше първи в болницата. Бях възхитен от това как всеки така беше възприел тези ежедневни тренировки – защото всички сме минали през Афганистан – мога да кажа, бях горд с моята болница и с моите колеги, защото всеки си знаеше мястото“, спомни си д-р Маджуров и допълни: „И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били излишни. И може би това е отговор на въпроса – тази военщина има и положителен смисъл: дава сигурност, дава хладнокръвие, дава организационно спокойствие“.
По отношение на повода за посещението си в България пък специалистът изрази надежда това да е „едно камъче от цялата постройка“. Той сподели, че идеята за подобно сътрудничество съществува отдавна и дълго време е обмисляно по какъв начин да бъде реализирана. „Виждам това българо-немско отделение или клиника по неврохирургия, която се създава, като едно камъче от цялата постройка. Разчитам много на колегиалност, на сътрудничество с колегите от София, от Пловдив. Смятам, че има синергийни ефекти, когато се работи в един отбор, и се надявам, че това ще е ситуацията тук“, каза още д-р Маджуров.
НЕ СТАВА С ВОДА, другарки и другари милиционери!
Не става с вода, не става и с водка.
И друго казва д-р Маджуров, странно защо това не е отразено тук! (Може би Свинечовекът и Толупът не позволяват?) "Не става с вода": Неврохирург иска здравната вноска в България да скочи на 15% България трябва да увеличи здравната си вноска до нивата на Германия - от сегашните 8% на 15%, ако иска модерна медицина, адекватна техника и стабилна здравна система. Това заяви полк. д-р Петър Маджуров, неврохирург с 33-годишен стаж в Германия, в интервю за БНТ. "Не става с вода, трябва да се мисли как да се стигне до 15%", подчерта Маджуров, който до октомври 2024 г. оглавяваше Клиниката по неврохирургия във Военната болница в Берлин (Bundeswehrkrankenhaus) и е участвал в три мисии на НАТО в Афганистан. По думите му напредъкът в медицината е немислим без нови технологии, но високото ниво на медицинско обслужване има цена - и тя не може да се покрива с настоящите ниски осигуровки. "Хирургът си остава незаменим, но техниката улеснява и носи сигурност. Това обаче прави всичко и много скъпо - и изисква ясно мислене от държавата, съсловните организации и здравните каси", посочи той. Въпреки критичното си мнение за недофинансирането, д-р Маджуров заяви, че е впечатлен от нивото на медицинската инфраструктура и от желанието за развитие у българските лекари. Според него в България достъпът до висококвалифицирана помощ понякога е по-бърз и по-непосредствен отколкото в Германия, където системата е по-тромава и бюрократична. "Видях у колегите в София и Пловдив не само знания, но и огромно желание за промяна. Те говорят езици, имат международен опит. Структурите ги има - остава въпросът за устойчиво финансиране", подчерта той."