Д-р Мила Байчева: Детските чернодробни трансплантации в България спряха

През последните два месеца в България не се извършват чернодробни трансплантации на деца, което създава и пряк риск за живота на тези пациенти. За това предупреждава в писмо, изпратено до здравните власти, детският гастроентеролог д-р Мила Байчева, която е пряко ангажирана с диагностицирането и лечението на деца с чернодробни заболявания, включително нуждаещи се от чернодробна трансплантация.

От началото на юни тази година след отстраняването на детския трансплантолог в болница „Лозенец“ чернодробни трансплантации на деца в България не се извършват. Специалистите детски гастроентеролози са съветвани да насочват децата, нуждаещи се от трансплантация, за лечение в чужбина, заявява в позицията си д-р Байчечва.

Нужни са действия от институциите 

Тя пояснява, че първоначално пациентите са включвани в служебния регистър (листа на чакащите) на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), след това родителите подават документи в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която заедно с ИАМН осъществява процеса по търсене на клиника за лечение в чужбина и организиране на лечението. „И от двете институции имаме пълна подкрепа относно експертна, финансова и логистична обезпеченост. Проблемите обаче са свързани с намирането на център в чужбина, който да осъществи трансплантацията при липса на потенциален жив донор“, посочва специалистът. Тя допълва, че по информация от ИАМН са получени редица откази от клиники в чужбина.

Д-р Байчева настоява Министерство на здравеопазването и останалите институции, имащи отношение по темата, да заемат активна позиция с въпроса за трансплантациите на черен дроб на българските деца. Към настоящия момент рискуваме да изгубим детски живот, предупреждава тя.

Д-р Байчева дава пример и с дете, чакащо за трансплантация. „От началото на месец юни едно дете с декомпенсирана чернодробна цироза и възможност за жив донор беше изпратено в трансплантационен център в чужбина. Към настоящия момент обаче в листа на чакащите за чернодробна трансплантация са трима педиатрични пациенти, съответно на 4 и 5 месечна възраст, и на 16 годишна възраст, като един от пациентите е със статут на спешен и за него няма потенциален жив донор“, посочва тя.

„През 2004 година е извършена първата чернодробна трансплантация на дете в България от екипа на проф. Спасов в Болница Лозенец. Оттогава деца се трансплантират и в България, и в чужбина. В България до момента са трансплантирани 44 деца. Трансплантация в чужбина е възможна при наличие на жив донор, тъй като клиниките отказват пациенти за трупен донор. Това е и една от основните причини детската трансплантационна програма в България да продължи да се развива през годините, да подобрява своите резултати и да разчита на подкрепа от държавата. Една такава програма трябва да бъде призната като приоритет и стратегическо звено за всяка система на детско здравеопазване“, заявява д-р Байчева.

Липсва резервен план 

„Коментира се възстановяване на дейността по чернодробна трансплантация на деца в България в близко бъдеще. Нека обаче се има предвид, че стартиране на напълно нова педиатрична програма с обучени кадри, както и възобновяване на трансплантациите с нов екип в болница Лозенец, ще отнеме месеци“, посочва още гастроентерологът. Тя обаче допълва, че за този период Министерство на здравеопазването не е осигурило никакъв резервен план. Липсва договор с трансплантационен център в чужбина, готов да поеме грижата за българските педиатрични пациенти поне за преходен период, липсват преговори с такъв център, липсват постъпки пред Евротрансплант за съдействие в тази кризисна ситуация, основно за пациентите, за които не е наличен потенциален жив донор, пояснява д-р Байчева.

„Още през 90-те години на миналия век са извършени първите чернодробни трансплантации на деца от България, първоначално в центрове в Белгия, Германия и Италия. Дотогава деца с чернодробна цироза са умирали в педиатричните клиники.

Това е една изключително тежка диагноза, смъртта настъпва след постепенно влошаване и протича жестоко и за семействата, и за лекуващите екипи. Смъртта на дете с чернодробна цироза е неприемлива в XXI век“, пише още специалистът.

Лекарят пояснява, че най-честата причина за трансплантация в ранна детска възраст е атрезията на екстрахепаталните жлъчни пътища. В България от проблема страдат 3-5 деца годишно, но причина могат да бъдат и други холестатични заболявания, метаболитни болести, генетични синдроми, хепатобластом, остра чернодробна недостатъчност и други.

Отговорът на здравния министър 

Темата бе коментирана от служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров.

„Няма такова забавяне“, заяви той пред bTV.  Здравният министър обясни, че е имало ситуация с две деца преди месец и допълни, че и двата случая са разрешени. Децата са изпратени в чужбина. При единия случай причината е била липса на донор, а при другия се е касаело за повторна интервенция след вече извършена трансплантация и по думите на Кацаров тя не е могла да се осъществи у нас поради липса на достатъчен капацитет в болничната мрежа. И двата случая са финансирани от НЗОК, допълни той

Здравният министър увери, че чернодробните трансплантации у нас не са спрени, но изтъкна, че броят на донорите у нас е малък. Той припомни и предприетите нормативни промени, свързани с увеличаването на финансирането на дейностите по трансплантации, както и по-добрите възможности на болниците за действие при донорска ситуация.