Д-р Милева: Невярно е твърдението, че има 360 болници. Повечето са тясно специализирани

Ефективност в здравеопазването е постигане на най-добри здравни резултати на най-ниските възможни разходи, без да се прави компромис с качеството или безопасността на пациентите. Управление й е ключов фактор за подобряване на качеството на медицинските услуги, оптималното използване на ресурси и гарантиране на стабилност в дейността на лечебното заведение. Това каза д-р Венелина Милева по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с международно участие „Политики в здравеопазването", който се проведе в к.к. „Св. Константин и Елена“.

Тя раздели ефективността в здравеопазването на клинична и икономическа.

„По отношение на клиничната ефективност следваме няколко основни принципа -

използване на съвременни и иновативни методи за лечение – високотехнологични дейности. Въпросът е крие ли се същността на високите технологии зад цените на клиничните пътеки? Разпознаваеми ли са нуждите при използването на високите технологии като консумативи? Къде остава инвестицията в самата апаратура и инвестицията в експертизата на лекарите, които ще работят с нея? Ако нямаме контрол върху тези елементи оставаме по-скоро в сферата на маркетинга, което е модерно, но не и устойчиво“, каза тя.

Д-р Милева заяви, че твърдението, че в България има 360 болници е невярно, защото в тях са включени всички специализирани очни болници и всички СБР. „Само 114 имат използваемост на болничните легла над 50% и само СБР имат над 80%, но за мен това не е вярната картина, защото леглата за активно лечение са съвсем различни от леглата за рехабилитация“, каза тя.  

По отношение на прилагане на стандартизирани протоколи за лечение, които съкращават времето до лечение и намаляват смъртността д-р Милева заяви, че в клиничните пътеки все още има неща, които са част от всекидневната дейност на болниците, но не са включени в тях.

Тя подчерта, че за клиничната ефективност е нужна оптимизация на антибиотичната терапия. „Нужно е въвеждане на антибиотична политика в болниците за намаляване на резистентността. Ако няма строг контрол върху използването на стратегически антибиотици, всяка година бюджетът на НЗОК ще се повишава“, посочи специалистката.

„Трябва да кажем каква е причината за неефективен болничен престой – усложнения, общото състояние на пациента и социални индикации. За различните болници това са различни обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени. Нямаме и устойчив модел за проследяване на пациентската удовлетвореност“, каза д-р Милева.

По отношение на контрола и оптимизацията на разходите за гарантиране качеството тя заяви, че лечебните заведения у нас имат три основни компонента за разходите – разходи за заплати, които в някои болници достигат до 70% и това обезсмисля разхода за ефективност в здравеопазването, разходи за консумативи и лекарства и индиректни разходи.

„Някъде по пътя на развитие загубихме фокуса върху това, че лекарите и медицинските сестри трябва да се грижат за пациента, а не да администрират дейност“, допълни тя.

Д-р Милева заяви, че предизвикателствата пред нашата система по отношение на ефективното й управление са ограничения финансов ресурси, диверсификацията на приходните източници, недостига на кадри, повишени потребности в резултат от застаряващо население и хронични заболявания и интеграция на иновации – нужда от инвестиции и обучение.

Доц. д-р Георги Тодоров коментира системните проблеми в НРД за медицинските дейности по отношение на болничната помощ. По думите му Националният рамков договор трябва да бъде преработен, така че да защитава правата на пациентите и лечебните заведения, основан на адекватно финансиране и превантивен контрол.

„За да е устойчива една система и да има доверие към нея, като трябва нетните платци да се припокриват оптимално с нетните ползватели“, заяви д-р Атанас Константинов. По думите обаче това категорично не е така в България.

„Реални здравноосигурителни вноски правят едва 2 млн. души. От останалите два пъти повече граждани – пенсионери, държавни служители, безработни, социално-слаби и пр. не постъпват реални вноски, а ползват равнопоставено медицински услуги нарушавайки принципа на справедливостта. Следователно коректното е да не говорим за осигуровки, а за здравен данък“, каза д-р Константинов.

Той допълни, че най-катастрофичната последица от застаряването на населението в макроикономически аспект е непрекъснато нарастващият дефицит в пенсионната и здравна системи на България както и ограничаване нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП). „През 2024 г. вноските на заетите лица и работодателите финансираха едва около 50% от разходите за пенсии. Явно разходно-покривният модел е изчерпал своите възможности“, заяви д-р Константинов.

„Най-порочна е законово определената забрана, предоставящите медицински услуги по договор с НЗОК, да формират свободно своя собствена цена като разликата да се доплаща от бенефициента. Използват се нелицеприятни методи на допълнително заплащане от ползвателя на медицински услуги и то на всички нива. На това е време да се сложи край и честно и почтено да се въведат пазарните принципи включително и ценовата конкуренция между доставчиците“, заяви още д-р Константинов.