Множество фактори, между които недоносеността, цезаровото сечение, прекалената употреба на антибиотици, изкуственото хранене са свързани с повишаването на риска от алергични болести при бебетата и децата. Това каза алергологът и педиатър д-р Тихомир Мустаков по време на 25-ата Национална среща на фондация МОСТ – „Медии, общество, семейство, традиции“, която се проведе в к.к. Албена.
Той обърна специално внимание на важната роля на микробиома – бактериите, които населяват тялото ни и влияят върху имунната система още от раждането.
„Основните фактори, формиращи микробиома, са протичане на бременността и начина на раждане – при естествено – 72% съответствие с майчиния микробиом, близък до вагиналния, а при секцио – 41% съответствие, близък до кожния; кърменето стимулира развитието на полезни бактерии, но не може да компенсира дефицита на Bifidobacteria при родените със секцио; възрастта от 0 до 6 мес. е т. нар. „прозорец на възможност”, през който се формира разнообразието на микробиома“, уточни д-р Мустаков.
Със захранването на новороденото може да се промени прогнозата за хранителна алергия. „От една страна има препоръки за ранно захранване, тъй като захранените с млечна формула (АМ) новородени преди 14-ти ден имат по-малък риск от развитие на алергия от захранените по-късно, но ако захранването се случи в първите 3 дни и след това са преминали на естествено хранене, се повишава рискът от хранителна алергия на новороденото“, каза д-р Мустаков.
По думите му алергичните заболявания се разпространяват все повече в обществото, наред с други имунни проблеми. Затова ранната и ефективна профилактика може да допринесе не само за по-доброто лечение, но и за намаляване на социалната тежест на тези заболявания. „Колкото по-рано и по-ефективно успеем да ги профилактираме, толкова по-добре можем да лекуваме и да разтоварим обществото от тези проблеми, тъй като те са социално значими“, посочи д-р Мустаков.
