!
Петък, 29 Март 2024
10
февр
3
 

Д-р Николай Недялков: Нападенията на агресивни хора няма да ме откажат от лекарската професия!

Мястото ми е в Спешно отделение

Понеделник, 10 Февруари 2020 | 12:42:38
3

38-годишният д-р Николай Недялков е спешен медик от малко повече от две години. Името му стана популярно , след като агресивен мъж  го нападна пред Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Лекарят обаче успя да запази самообладание и да отблъсне св

38-годишният д-р Николай Недялков е спешен медик от малко повече от две години. Името му стана популярно , след като агресивен мъж  го нападна пред Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Лекарят обаче успя да запази самообладание и да отблъсне своя нападател.  Смятам, че имам място в Спешно отделение. Смея да твърдя, че имам трезва преценка, изключителна наблюдателност и добро ниво на компетентност за краткия си трудов стаж, казва д-р Недялков. Житейският му път за тези 38-години живот може да се определи като  пълен с адреналин, пътешествия и предизвикателства. Сред неговите професии освен лекарската са още на крупие в казино и учител по история. 

Детска мечта ли ви беше да станете лекар?

Като  малък  си мислех за това, но мечтата ми бе да стана военен пилот. Аз реално още като дете съм помагал  на  пострадали или болни  хора в различни ситуации. Първият ми по-ясен  спомен е , когато бях на 9 години. Тогава живеех все още в родния ми град Севлиево. Бях първият , който се притече на помощ  на  четирима човека , пострадали при катастрофа. Стигнах първи до автомобила. Видях, че хората вътре мърдат и са живи. Попитах ги дали са добре  и тръгнах да търся  по-възрастни хора, които да им помогнат да се измъкнат от колата.

Знаех как да спра кръвотечение с живовляк, как да се изсмуче отрова от пръста, да се шинира крайник и много други неща, които трябва да се направят при първа помощ. Много от нещата съм научил  от  романите на Карл Май и съм прилагал в действие , а  сега децата не четат.

В казармата пък се оказах  единственият , който не се уплаши да съдейства на войник при нелеп инцидент. Случаят тогава беше потулен,

Кандидатствахте ли в Медицински университет след казармата?

Средно образование съм завършил в СПТУ. Това ми попречи да кандидатствам в Медицински университет.  Бях на 17 години и два месеца,  когато бях приет за студент във Великотърновския университет със специалност „История“. Завърших  висше образование на 21 години и можех да стана учител , но избрах  да  отбия първо военна служба. Оказах се от предпоследния набор, който влезе в казарма за 6 месеца.

След  това накъде пое вашият  път в живота?

Може да звучи странно, но  се насочих към нещо далеч от учителската професия. Започнах работа като крупие в  луксозно софийско казино. Моята приятелка, и настояща съпруга, с която сме заедно от университета работеше тогава като крупие,  и така се насочих и аз в тази сфера. След няколко години реших, че тази професия е лесна и доходоносна и така три години   бях  крупие в казина на круизни кораби.

Кое е най-далечното място, до което успяхте да стигнете ?

Най-далечното място е Аляска, а най-приятното Бермудите. Бил съм посетител и турист в около 35 държави. Ползвал съм медицинска помощ на три континента- Европа, Северна Америка и Южна Америка. Тогава нямах представа, че един ден и аз ще стана лекар. Спомням си колко бях впечатлен и изумен  през 2007 г, когато попаднах в  дентален кабинет в Рио де Жанейро. Приличаше ми на космически кораб. Беше изключително добре оборудван с различна техника и апаратура.

Защо се върнахте в България?

Реших , че съм събрал достатъчно пари, за да  инвестирам  в собствен бизнес. Но българската действителност ме разочарова и начинанието ми се провали. През  2008г.   започнах учителската си кариера в ОУ “ В.Левски”  в с. Звъничево. В продължение на три години преподавах по история и английски език. Бях класен ръководител на деца, които сега завършват висшето си образование . Като всяко едно от тях е и моя лична гордост. Надявам се да съм им дал добър пример как  да следват мечтите си.

Какво ви насочи тогава към лекарската професия ?

Всичко в живота ми се преобърна, когато дъщеря ми беше на 1г. Заради лекарско пренебрежение и безотговорност имаше реална опасност да я загубим. Лекарят, който тогава ни помогна и я спаси след двуседмично лечение, е началникът на Първо детско отделение на МБАЛ-Пазарджик д-р Елена Василева. Тогава реших и аз да уча медицина. Подготвях се сам за кандидатстудентските изпити в продължение на 6 месеца. През 2011г.  кандидатствах в Медицинския университет в София  и в  Пловдивския медицински университет. Приеха ме в Пловдив, където завърших през 2017 г. Докато бях студент отново работих като крупие, работих в няколко болнични заведения през ваканциите и по време на лекарския стаж. Имах атрактивни предложения за специализация доста преди да се дипломирам, но избрах Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Тук работя вече повече от две години. Прегледал съм   над 7000 пациенти. Паралелно с това  давам дежурства и в Центъра за спешна медицинска помощ и в частна болница

Спомняте ли си най-тежкия си случай?

Никога няма да забравя случая  на  малко момиченце на 2 години и половина. Докараха го в много тежко състояние с клинична картина на остър хирургичен корем. За първи път видях колко бързо може да се развие едно заболяване само за 1-2 часа. Детето беше насочено към Детската хирургия в Пловдив. Разбрах по-късно, че лекарите не са успели да го спасят.

А  успели ли сте да върнете, както се казва от „ония свят“ ваши пациенти?

Да, случва се често, но не ги броя, защото това е професията, която съм избрал и тя е  да  помагам на хората , когато имат най-спешна нужда от това. Имаше случай на жена, която беше докарана от екип на ЦСМП, който беше  констатирал, че е починала. Аз обаче успях  да я върна към живот, като шест пъти я  дефибрирах, не и без своевременната помощ  от страна на  д-р Дончев.

Много ли са случаите на агресия от страна на болни или техни придружители, подобни на този, с който се сблъскахте на 5 февруари по време на нощно дежурство?

Този случай за съжаление не е изключение. Доста са такива агресивни придружители, но досега лично аз не съм ставал обект  на нападение. Иначе са искали да ме бият. Наскоро дойдоха двама доста пияни мъже. Единият извади дори телефон и  започна да снима , да ругае, да блъска и да рита вратата на спешния кабинет. Последвалата част от историята ще оставя да разкажат те и как ми оказаха съдействие ( аз лично съм им голям фен), но за мое удобство тогава те пренощуваха в полицията.

Как успяхте да се предпазите и овладеете при последния случай, в който  ви нападнаха?

Опитвах се да окажа помощ, а бях нападнат, обиждан и заплашван. Успях да парирам ударите и затова не пострадах сериозно, но има много колеги в цялата страна, които не успяват да избегнат  ударите от агресивни хора. На това трябва да се сложи край! 

Как се абстрахирате от обидите и заплахите, за да може да продължите своята работа?

Спешно отделение е място, в което не можеш да излъжеш пациента; да му поискаш пари под масата, да плати за екип, процедура, консуматив или манипулация. Не точим касата, нямаме клинични пътеки – пълна прозрачност.

Замисляте ли се дали да не смените мястото,  на  което работите?

Смятам, че имам място в Спешно отделение. Тук си на ръба между живота и смъртта на някой пациент. Нямам дежурство,  в което да наблюдавам само един или двама  пациенти. Стигал съм сам до седем пациенти в залата, като с удоволствие поемам и сестрински задължения и манипулации.

Как бихте се описали като  човек?

По принцип съм сдържан, любезен и възпитан човек. Показал съм обаче , че не съм човек, който може да бъде притискан. Мога да разбера и да се поставя на мястото на пациента и неговите близки. Мога и да ги оправдая, но те не могат да разберат мен и колко трудна и натоварена е моята  работа. Когато влязат в полупразния стационар си мислят, че седим и си почиваме  и не се сещат , че до преди минута там е лежал пациент, който през задния ход е качен за операция, или е на асистирано дишане, далеч от опасност.

Разбрахме, че често сте обиждани от недоволни пациенти или придружители, но има ли и такива, които все пак намират думи да ви  благодарят?

Рядко са персоналните похвали. Пациентите, които са  излезли от тежко състояние,  се събуждат далеч от шума в някоя тиха стая на друго отделение. Понякога, виждайки очите на близките за мен  е най-голямата благодарност . Дори те да останат безмълвни.

Остава ли ви свободно време, след като работите на три места?

Гледам да отделям време , доколкото мога на десетгодишната ми дъщеря и моята съпруга,но когато работите на три места свободното време е доста ограничено . В годишния си платен отпуск дори ходя на обучения в Пирогов и ИСУЛ.

За какво мечтае д-р Николай  Недялков?

За собствена яхта и едноетажна стъклена къща на Средиземноморския бряг. Не съм човек без алтернативи. Веднага , ако искам мога да отида да работя като лекар в Ирландия. Имам и други варианти за работа  в България  и извън страната. Винаги имам план Б. Обичам да съм добре подготвен за всякакви ситуации.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
cJGW

В края на фалшивия ни ПСЕВДОпреход 18.02.2020 11:54:07

Аз съм на малко по-различно мнение от уважавания колега. Публично декларирам, че само един (да, САМО ЕДИН!) малоумен, крадлив ЗДРАВЕН МАРОДЕР да ми посегне - ЧАО!

Лекар 17.02.2020 01:36:08

Колкото и да ме бият, мястото ми е в спешно отделение.

crocodile 10.02.2020 15:14:02

Бате, не е лошо да задействаш вече план Б, зашото след оше една година в спешното на болницата в Пазарджик, няма да успееш да се класираш дори за Ирландия!


Всичко за коронавируса
Още новини
Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в
28.03.2024 17:19:22 Невена Попова

Кристиана Атанасова: В Центъра за нуклеарна медицина в "Софиямед" усилията на целия екип са фокусирани върху грижата за пациента  

Кристиана Атанасова завършва образованието си в СУ „Св. Климент Охридски“ с бакал ...

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес
28.03.2024 16:43:35

Рекорд на млади кръводарители в Бургас днес

Днешният ден е рекорден по брой младежи, които даряват кръв за първи път в Бургас, съобщават от У ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...