Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д-р Николай Спасов завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2019 г. с отличие. От 2016 г. до 2020 г. доброволства в Клиника по обща, чернодробна и панкреатична хирургия във Александровска болница - София, паралелно и в Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология на ВМА.
От 2017 г. До 2018 г. е доброволец и в Хирургично отделение в столичната IV градска болница.
От април 2020 г. до настоящия момент практикува като лекар-специализант в Клиниката по хирургия в УМБАЛ “Софиямед”. По време на COVID пандемията е част и от екипа на COVID отделението.
Професионалните му интереси са насочени към областите обща, лапароскопска и роботизирана хирургия и колопроктология. Участва в конгреси и обучения по специалността, работи над научни публикации.
Притежава сертификати за ендоанален и ендоректален ултразвук, диагностика на тазовото дъно; аноскопия и аноректална манометрия.
Специализирал е и притежава сертификат за THD Anolift лечение на хемороиди и други колопроктологични заболявания като анални фисури, фистули и др.
Д-р Спасов, как решихте да станете хирург?
Още от първия семестър в университета анатомията беше любимият ми предмет. Практическите упражнения в дисекционните зали бяха много интересни, като всеки път изучавахме в дълбочина различна анатомична област и структура. Постепенно този интерес се пренесе и към хирургията, защото те са взаимносвързани. Няма как да си добър в нещо, ако не си изградил стабилна основа, върху която да стъпиш. Именно анатомията е основата на хирургията.
По време на следването си сте бил доброволец в няколко хирургични клиники. Разкажете за първия си досег със специалността.
За мен беше много важно в студентските си години да разбера какво представлява хирургията, какво изисква от теб и какво е необходимо, за да станеш добър в нея. Именно затова доброволствах в много и различни хирургични клиники. При първия ми досег със специалността разбрах, че се изисква много голяма отдаденост, отговорност към пациента и непрестанно усъвършенстване и опознаване на нови техники.
Първоначално, при доброволстването ми в спешно хирургично отделение, имах възможността да се сблъскам с процеса на диагностика и лечение на спешните хирургични състояния, като острия апендицит, перитонита, чревната непроходимост и гнойно-септичните заболявания. Именно в тези моменти разбрах колко е важна добрата комуникация между лекаря и пациента, за да спечелиш доверието му. Без него всяко последващо лечение би било много трудно.
Какво научихте през тези години - от колегите си, от пациентите?
Научих, че добротата, смиреността и честността са качествата, без които няма как да си успешен човек и хирург. Имах възможност да общувам и да се уча от такива хора през годините и все още. Именно това ми помага в момента да намирам най-добрия подход при общуването ми с пациентите и да ги предразположа и успокоя за предстоящите оперативни интервенции.
Друго важно нещо, което става през последните години на непрекъснато развитие на технологиите и навлизането на изкуствения интелект в медицината, е, че се пренебрегва изслушването на пациента и снемането на подробна анамнеза. Както казват старите клиницисти, пациентът сам си поставя диагнозата, ако го слушаш внимателно.
От какво се определя интересът Ви към колопроктологията, вече имате няколко сертификата в тази област?
Още от студентските си години, благодарение на моите учители, имах възможност да участвам в диагностиката и лечението на колопроктологичните заболявания, като перианални абсцеси, перианални фистули, фисури, хемороиди, проктити и колоректални карциноми. При общуването ми с тези пациенти разбрах, че повечето от тях се борят с тези заболявания от доста време, претърпели са редица операции, без да достигнат до излекуване.
Повечето от тях се притесняваха да говорят открито за тези заболявания. Благодарение на д-р Бисер Петров, моят ментор в хирургията и живота, и УМБАЛ „Софиямед“, имах възможност да участвам в обучения в Италия и Белгия. Да науча най-новите тенденции и техники за диагностика и лечение на тези заболявания. Отскоро в УМБАЛ „Софиямед“ заработи Център по колопроктология, като в него функционира и единствената в България THD ProctoStation с която имам възможност да работя всеки ден и да диагностицирам тези заболявания по най-съвременния начин.
Кои теми и проблеми от областта на хирургията Ви привличат най-много като предмет на научни изследвания и публикации?
Определено колопроктологията е областта в която искам да се развивам и ми е най-интересна. Това най-вероятно е породено от факта, че още от студентските си годни имам голям досег с тези пациенти и познавам до болка техните страдания, а те не са никак малки и за пренебрегване, дори в някои случай оставят и травми за цял живот. Затова така усърдно се опитваме в Центъра по колопроктология да въвеждаме най-новите и успешни методи за диагностика и лечение на тези заболявания. В момента активно се занимавам с ендоаналната ехография и аноректалната манометрия. Това са дисциплините, в които правя научни изследвания и публикации.
Как виждате професионалното си развитие в близките години?
Скоро предстои да взема специалност по обща и коремна хирургия. Постепенно навлизам и в роботизираната хирургия, която много бързо се развива и обхваща все по-голям брой заболявания.
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?
Обичам да прекарвам време с близките ми приятели и семейството. Опитвам да го правя повече, защото ежедневието ми е много натоварено и не винаги това ми се отдава. Обичам да прекарвам време на спокойни и красиви места, където можеш да се усамотиш с мислите си и да се наслаждаваш на пейзажа.
Кои са принципите – лекарски и човешки, които се стараете да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?
Както вече споменах, добротата, честността, коректността, добрата комуникация и разбирането са много важни за изграждането на стабилни и ползотворни взаимоотношения между хората. Затова винаги се стремя да ги спазвам.
Какво искате да пожелаете на колегите си, с които работите заедно?
Искам първо да им благодаря, че са едни прекрасни хора и професионалисти, научих много от тях и продължавам да го правя. Искам да им пожелая да са живи и здрави и да могат да прекарват повече време с близките си хора. Най-добре разбрахме, че тези неща са важни през последните години на COVID пандемията. Дано това не ни застига отново. И, съвсем накрая, искам да им кажа: Бъдете здрави!
Д-р Милица Дочева: Педиатрията е мисия, която изисква сърце, търпение и отдаденост
27.04.2025 09:50:33 Невена ПоповаД-р Петър Петров: Урологията е изкуство, прецизност и мисия
13.04.2025 11:38:26 Невена ПоповаД-р Станислав Бадаланов: Расте и се учи поколение, което достойно ще ни замести
06.04.2025 10:09:53 Невена Попова