Д-р Николова: Не мога да си обясня как страхът от ваксината може да е по-голям от страха от рака

53% от хората у нас са направили профилактични прегледи през 2023 г. Това каза общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Гергана Николова в подкаста на БНР „В центъра на системата“. По думите й ръстът на извършените профилактични прегледи за периода 2022 - 2023 г. е заради усилена работа на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, на БЛС и на НЗОК.

„Очакваме развитие по нашето предложение пред НЗОК да се изработят критерии, по които пациентите да получават по-бърз достъп до направление за ЯМР, имаме голямо разбиране до момента от Здравната каса това да стане. Коментираме в момента с НЗОК за бройките на скенери и ЯМР, за които има лимити и ограничения за получаване. Те се отпускат от специалистите в СИМП – има лимит на бройката на скенерите и разрешителен режим за ЯМР. Нашето предложение е изследването за ЯМР по НЗОК да се изведе в извънболничната помощ, когато става дума за бърза диагностика, и да не се налага пациентът да лежи три дни по клинична пътека в болница“, каза д-р Николова.

Тя призова родителите, които са пропуснали да поставят ваксината на децата си на година и един месец и на 12 години за морбили, паротит и рубеола, да го направят, защото в момента сме в сериозен риск заради бума на заболели от морбили в съседна Румъния. „Ваксина може да се постави, дори ако не се знае имунизационният обхват. Там 26 деца починаха от болестта. Според последните данни за 2021/2022 г. имунизационният обхват при децата се е покачил, но все още има какво да желаем, защото ние, личните лекари, искаме да достигнем процент от 97- 98%, за да сме спокойни. Защото ние можем да викаме, да каним, но когато някой човек не иска, не можем да го имунизираме насила. А с оглед на забавените ваксинации заради пандемията, това че голяма част от децата не са ваксинирани по медицински причини, влизащите в страната ни деца бежанци с неизяснен имунизационен статус, антивасърските настроения у нас, трябва да се наваксва в имунизационното покритие у нас“, поясни д-р Николова.

Общопрактикуващият лекар съобщи, че в края на януари се очакват и първите доставки от пневмококови ваксини за хора на и над 65 години по програмата на МЗ, която досега включваше само противогрипните ваксини. Поетапно всяка година ще се ваксинират по 5 на сто от подлежащите пациенти. „Включихме тази ваксина за възрастните хора, за да предотвратим тежките пневмонии, особено при тези с тежки хронични заболявания, като ваксината ще ги пази от това да не им се налага да приемат често антибиотици, да нямат антибиотична резистентност, да не влизат в болница. Пневмококовата ваксина ги пази от 13 най-чести щама, които причиняват сериозните заболявания и са включени трите основни, които причиняват в България тежките пневмонии. Ваксината се поставя еднократно, а не всяка година, както е при противогрипната“, каза д-р Николова.

Тя изрази учудване, че едва 3% е обхватът на ваксинираните срещу рак на маточната шийка.

„Вече се установи, че тази ваксина пази и момчетата, защото HPV вирусите причиняват рак на половата система и при мъже, и при жени, на орофаринкса, дори има данни, че има отношение и към рак на белия дроб. Аз не мога да си обясня като лекар как страхът от ваксината може да е по-голям от страха от рака“, каза още д-р Николова.

По актуалната тема за това, че медицинските бележки за учениците ще са видими в пациентското досие, д-р Николова заяви, че това е от значение единствено за родителя, ако иска да разбере дали детето му не е ходило някъде и е получило медицинска бележка, без той да знае.

„Пациентското електронно досие е много полезно, но ние все още ние като общопрактикуващи лекари нямаме достъп до електронните досиета на нашите пациенти, макар че е разписано в Наредба, че трябва да имаме достъп. Аз изпращам непрекъснато информация към НЗИС, но когато Ви изпратя на кардиолог, той пък Ви изпрати на последващ специалист или изследвания, аз вече нямам връзка с медицинската информация от тези последващи посещения, прегледи, изследвания. Това е проблем за пациента, защото когато след това се върнете при мен, вие не помните цялата медицинска информация, нито лекарствата, които са ви изписвали – това е информация, която ползва мен като лекар. Не знам защо нямаме достъп, но това не е в интерес на пациентите и много тежко нарушава терапевтичните възможности на лекарите, при които те отиват“, заяви още д-р Николова и допълни, че няма как личните лекари да информират и пациентите за здравните им досиета, защото те не са администратори, а лекуват.

По отношение на електронните рецепти д-р Николова заяви, че и след гратисния период до края на март антибиотиците трябва да се изписват и по двата начина – на бяла хартиена рецепта и електронно. „Защото хартиените рецепти са валидни за други държави. И ако лекарят е на домашно посещение, той не може да изпише електронна рецепта през телефона, защото рецептата се предхожда от амбулаторен лист за преглед, на който пациентът е длъжен да постави подпис, а това не може да стане през приложението на телефона“, обясни тя.

По думите й информацията в телефона за пациентите не е защитена така, както е защитена на компютъра в кабинета в ДКЦ.

В отговор на въпрос какъв министър на здравеопазването ще има след март месец, д-р Николова каза, че не знае, но няма никакви противоречия със сегашното ръководство. „Но нека да си пожелаем хората, които ръководят, да имат желание да видят как ние работим. Аз ще поканя всеки един от тях за 7 дни да поработи в моя кабинет, тогава административната тежест и решенията, които се вземат с лека ръка понякога, защото отстрани изглеждат много лесни, ще намалеят“, обобщи д-р Гергана Николова.

Целия епизод на подкаста може да чуете тук.