Д-р Николова с разказ за „Житие и страдание на грешното ОПЛ“

Защо има дефицит на джипита? На този въпрос се опита да даде отговор д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на Управителния съвет на БЛС, по време на Х-та годишна здравна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

В изложението си тя нарече общопрактикуващия лекар „сторък Шива“ и обясни: „Говоря за това, че общопрактикуващият лекар е този, който е призван да се занимава със здравеопазване – ние трябва да правим превенцията, трябва да правим профилактиката и ранната диагностика. Наред с това трябва да се занимаваме с електронизацията, с всичките многобройни отчети, с всичките отговорности, с 24-часовото разположение, с тежката администрация и т.н.“

В добавка д-р Николова посочи, че джипитата, които работят в отдалечени места, понякога са единствени на километри разстояние. „И това са хора, които не са почивали, не са спали и не са излизали в отпуск, защото при нас това нещо, наречено „отпуск“, не съществува. Трябва да си намериш заместник“, допълни тя и отбеляза, че това са част от причините да няма желаещи да застанат на „това парливо място и да станат общопрактикуващи лекари, от които всички изискват“.

Д-р Николова допълни картината на работата на джипитата и с разказ от личния си живот: „Дъщеря ми каза, че никога няма да стане общопрактикуващ лекар и никога няма да се омъжи за такъв, защото аз не живея добре, може да не знам дали има хляб вкъщи, но знам дали леля Ванче е ходила до тоалетната, но го знае и цялото семейство, защото ние непрекъснато сме телефонисти“.

Ако все пак се намерят желаещи, те трябва да отговарят на всички изисквания по най-добрия начин, а междувременно трябва да се образоват, изтъкна тя и разказа за другата страна на проблема – лицензирането на практика за обучение на млади лекари.

„За да станеш такава практика, трябва да отговаряш на определени критерии, да подадеш заявление и да си платиш за акредитацията, за да имаш възможността да обучаваш млади лекари, които да запълнят липсите в страната“, каза тя и подчерта, че при стартирането на системата само в София общопрактикуващите лекари са били 1400, а в момента са 780.

„Има тежък недостиг на общопрактикуващи, защото хората дори и в София питат по вратите: „Моят лекар се пенсионира – или както по-често се случва – умря, може ли да ме запишете?“. Наскоро дойде един и казва – трети лекар ми умира, ще ме вземете ли? Викам – а, не, няма да съм четвъртия, ако обичаш, търси някой друг“, продължи с описанията д-р Николова и констатира: „Та, системата е такава – трябва да си заплатиш, за да можеш да обучаваш специалисти, които да служат на държавата и които да поемат бремето“.

За лицензирането е необходимо също така попълването на доклад за самооценка, „сиреч да си оцениш колко си добър, колко си качествен и че ставаш да обучаваш специализанти“, продължи д-р Гергана Николова.

Едва след получаването на акредитацията обаче започва „ходенето по мъките“, сподели тя и съобщи, че е акредитирала практиката си на 17 декември миналата година, а е успяла да назначи първите специализанти едва миналия месец – на 1 октомври, като цялото това време е заето от административни процедури. С това обаче проблемите не свършват: от началото на обучението на специализантите държавата все още не е превела парите за техните заплати, каза д-р Николова и допълни, че е платила от джоба си, докато чака постъпления от МЗ. „По-препатили от мен казват, че парите понякога се бавят около три месеца“, сподели още тя и завърши с думите: „Това е житие и страдание на грешното ОПЛ, но ние продължаваме борбата“.