„Имаме 20% ръст на българите, които се изследват за лаймска болест, но нямаме данни за повишена заболеваемост“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Благовеста Пенчева, специалист клинична лаборатория в голяма верига лаборатории. По думите й, изводът е, че българите се изследват все повече за лаймска болест и подхождат отговорно към здравето си.
Специалистката подчерта, че най-важното е да се избере правилния тест, както и времевия интервал, в който ще се проведе изследването.
„Хората не трябва да се изследват веднага след ухапването от кърлеж, а трябва да се изминали поне 4 седмици, за да може да се види има ли повишени специфични антитела. Хората трябва и да са наясно за изследването на самия кърлеж, който са открили. Малък процент от кърлежите, носители на лаймската болест, могат да инфектират човека, а при още по-малък процент от ухапаните може да се достигне до клинична изява на болестта, обясни д-р Пенчева.
Тя подчерта, че носители на лаймската болест са между 10% и 30% от кърлежите, а възможността за инфектиране се увеличава с по-големия престой на кърлежа в тялото.
„Най-честата грешка на хората е, че те искат ако днес ги е ухапал кърлежът, днес да се пусне изследването за антитела, но това не става – трябва да са минали 4 седмици. Според мен,
положителният резултат от изследването на кърлежа не е причина за започване веднага на антибиотично лечение,
каза д-р Пенчева и добави, че антибиотик може да се включи по преценка на специалист.
„Към момента не можем да говорим за някакво осезаемо завишаване на заболеваемостта в сравнение с миналата година и също констатираме увеличен процент на идващите за консултация след ухапване, насочени от общопрактикуващите лекари“, каза доц. Трифон Вълков, началник на Клиника по въздушно-капкови инфекции в Инфекциозна болница в София.
По думите му, ухапването от кърлеж не винаги се забелязва от човека.
„Имали сме случаи при малки деца на потвърдена инфекция, но без да имаме информация кога е станало ухапването“, допълни доц. Вълков.
Той уточни, че
лаймската болест протича на три етапа.
„Първият стадий се характеризира с появата на типичен обрив на мястото на ухапване, като в този стадий ухапаният може да не прояви никакви други симптоми. При някои от случаите обривът се появява до няколко дни след ухапването, при други сме виждали кърлежа върху самото червено петно, което може да се задържи до няколко седмици. Размерите на кръга могат да бъдат от няколко сантиметра в диаметър до 30-40 см. в диаметър, като постепенно избледнява и изчезва.
В последващите стадии на лаймската болест такива петна могат да се появят на няколко места по тялото и главата на човек. Някои школи препоръчват започване на антибиотичното лечение още при вида на червеното петно.
Във втория стадий на заболяването може да стартира няколко месеца след ухапването, като в повечето случаи се стига до засягането на слезката, на черен дроб, на стави - болки в ставите и мускулите, асептични артрити. В повечето случаи преминава по-леко.
В промеждутък от няколко години след втория стадий се развива третият стадий на лаймската болест, това е обикновено при не лекувани преди това пациенти. Тук говорим за късна дисеминация с органна манифестация, като най-често са ангажирани опорно-двигателния апарат, сърцето и нервната система. Може да се достигне до фатален изход при засягане на сърдечносъдовата система и сърцето под формата на лаймкардит“, каза той и уточни, че у нас досега не са описани такива запуснати пациенти, които достигат до втори или трети стадий.
По думите му, рисковите групи за по-тежко протичане на болестта са хора със сърдечносъдови или неврологични заболявания, но само ако се стигне до развитие на стадиите на заболяването, като няма ясна статистика за по-тежко боледуване зависимост от възрастта, наличието на онкологични или ендокринни заболявания.
Специалистът бе категоричен, че
тежестта на болестта зависи от имунитета на човек и в повечето случаи имунитетът се справя още в началото.
„При диагностицирана лаймска болест се прилага антибиотично лечение, но е важно да се каже, че не винаги е достатъчен един курс на терапия, а се налагат няколко курса - било в домашни условия или с хоспитализация, ако има засягане на централна нервна система във втори или трети стадий на болестта. Тогава говорим за невроборелиоза и лечението в болница е задължително. Тогава се развива т.нар. триада на Баунлард – Гарин, която е обратима при адекватно проведено лечение“, разказа инфекционистът.
Важно е да се знае, че в огромен процент от случаите имунната система още на място, локално успява да неутрализира съответният причинител и не се стига до развитие на заболяване, изтъкна доц. Трифон Вълков.
"До трансмисия, до инфектиране се стига една при 5% of 10% при ухапванията и едва около 1 % развиват въобще клиника на лаймска болест, някаква форма на болестта. Антибиотик се приема след серологично изследване, доказващо заболяването и в никакъв случай не се приема, ако няма нито зачервяване, нито изследвания, тоест антибиотикът не е профилактика“, заключи доц. Вълков.
