Ракът на гърдата е заболяване, което в много случаи може да бъде успешно лекувано, когато бъде открито навреме, но за това са необходими редовни профилактични прегледи, качествена образна диагностика и добра информираност на жените. Това каза за подкаста на БНР „В центъра на системата“ д-р Александрина Перчева, специалист по образна диагностика и мамолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „Младост“.
Тя посочи, че България все още е сред държавите без национална програма за скрининг на рака на гърдата, което поставя голяма част от отговорността върху пациентите и медицинските специалисти.
„Жените на средна възраст са все по-добре информирани. Често ни посещават, активно издирват и търсят най-добрите апарати с най-опитните специалисти. Профилактиката обаче не бива да се отлага до появата на оплаквания. Ехографията на млечните жлези е безопасно изследване, основано на ултразвук. Тя позволява да се направи оценка на структурата на установените образувания и да се разграничат различни видове лезии. При младите жени ехографското изследване има важно място в профилактиката, докато с напредването на възрастта се включва и мамографията. Когато жените наближават своите 40, тогава въвеждаме първата дигитална мамография. Тази мамография е златен стандарт за ранна диагноза на рак на гърдата“, каза д-р Перчева.
Мамологът обърна особено внимание на жените с плътни гърди. При тях откриването на малки изменения може да бъде по-трудно, тъй като нормалната тъкан може да затруднява визуализирането на тумор. „Именно затова съвременната диагностика разполага с 3D мамография - томосинтеза, която позволява гърдата да бъде изследвана на множество тънки срезове. Това дава възможност за по-прецизна оценка при плътна млечна жлеза. НЗОК обаче не заплаща всички съвременни допълнителни методи, включително 3D мамографията и контрастно усилените изследвания, което ограничава достъпа до тях за част от пациентките“, подчерта д-р Перчева.
По думите й ядрено-магнитният резонанс също е част от диагностичния алгоритъм, но не се използва като първо изследване при всяка жена. Като алтернатива в определени случаи може да се използва контрастно усилена мамография, която е значително по-достъпно изследване.
Д-р Перчева посочи, че по-специално проследяване е необходимо при жени с фамилна обремененост за рак на гърдата или яйчника.
„Има жени, които имат майки, баби, лели с рак на гърдата. Има жени, които имат рак на яйчника. Тези жени са в по-рискова ситуация. Рискът е по-висок и при определени други обстоятелства, включително при жени, подложени на хормонално натоварване в рамките на процедури за асистирана репродукция. При тях графикът за профилактика трябва да бъде определен индивидуално от специалист според конкретния риск“, каза тя.
Д-р Перчева подчерта, че една от важните задачи на образната диагностика е да се сравняват настоящите резултати с предходни такива. Това позволява на специалистите да търсят дори малки промени във времето. По думите й именно натрупването на различни източници на информация позволява да се изгради цялостната диагностична картина.
„Това е диагностичният алгоритъм и това е добре свършената работа – когато успееш като диагностик да запълниш тази мозайка и да спиш спокойно, че си направил всичко, което е зависело от теб“, каза тя.
Снимка: БНР
