Д-р Семерджиев: 10 пъти са скочили онколекарствата за 15 години

За 15 години цените на лекарствата за онкоболни са скочили 10 пъти. Това заяви в интервю пред БНР д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването в кабинета на Иван Костов, създател на здравноосигурителния модел в България и първи директор на НЗОК.

В „Неделя 150“ той коментира миналия на първо четене законопроект и частните болници да провеждат обществени поръчки за лекарства, особено за скъпите медикаменти за онкоболните.

Според него дори обществените поръчки болница по болница не са начин за решаване на проблема с цените. „Трябва да се направи онова, което през март тази година – ВАС излезе със свое решение, над четири години дело – обществената поръчка трябва да бъде централизирана, да се провежда като електронен търг от МЗ и постигнатите там цени, където има голяма икономия от мащаба, да бъдат максимума, който всяко едно лечебно заведение заплаща за лекарства“, смята той.

Д-р Семерджиев посочи, че след прехвърляне на обществените поръчки към болници има лекарства, чиито цени са вдигнати от 200  до 400% и „тогава законодателят реши да го тропоса централния търг на НЗОК, което е нередно“, заяви той.

„Когато за първи път Касата направи централизирана обществена поръчка, разходите бяха скочили общо на 524 млн. лв., а тази година – 2025 г., лекарствата са вече 2,358 млрд. лв. и 1,53 млрд. лв. за злокачествени заболявания. За 15 години те са скочили 10 пъти“, посочи бившият здравен министър.

По думите му имаме пробив, че Касата плащаше за онкомедикаменти каквито ѝ се докладват като цени от болниците: „От 1 до 28 пъти има разлика в цената в определени медикаменти. А представяте ли си размера на злоупотреба – 28 пъти! И ако законодателят не вземе решение, го отдавам само на фармацевтичен лобизъм. Рязко са се покачили само цените на лекарствата. А дали  е силен фармацевтичният лобизъм? Определено да! Изключително силен е, защото е подплатен с огромен ресурс, пази си интересите и ги умножава. С една дума – от фармацевтичния лобизъм, който не е за подценяване – много хора са изкушени и много хора вземат решения, които не са в обществена полза“.

В ЕС през 2022 г. 1,7% от БВП са се харчили за лекарства, а у нас е 2,5%, ние сме с 0,8% с по-високи разходи от средните в ЕС, каза още той и заяви: „Това говори за безотговорност по процеса“.

Д-р Семерджиев се спря и на антибиотичната резистентност, като посочи, че след доклад на ДАНС са предприети мерки с въвеждането на електронни рецепти, защото потребяването на антибиотици нараства.

„Това е друг процес, който се нарича липса на лекарствена политика и конкретно антибиотична политика. България направи опит го преодолее с електронните рецепти“, обясни д-р Семерджиев.

И припомни, че той вече решавал подобни проблеми с цените на лекарствата като министър с наредбата, по която са се образували цените.

„Нормативен акт, издаден от мен – Наредба от 21 юли 2000 г., обнародвана в ДВ бр. 59, касае образуване на пределни цени на лекарствата. Лекарствата влизат в България да се регистрират в орган на МЗ и там се вземаха най-ниските цени от страните членките на Съвета на Европа – 47 страни, тъй като ние като БВП не сме измерими с членките на ЕС. Тогава тази цена на производител, регистрирана, се надгражда с надценки за търговец на едро и на търговец на дребно – аптеки. Големият пробив беше направен през 2019 г., когато при регистрацията и образуването на цената да става на база на 10 страни членки на ЕС – Германия, Дания, Белгия, Полша, Финландия. Това са богати страни, с които не можем да се мерим, дори не подбрахме цените да са съизмери със страните като нас по БВП“, коментира д-р Семерджиев.

И повтори, че 2,358 млрд. лв. само Касата харчи за лекарства за злокачествени заболявания.

Относно купуването от страна на пациенти на човешки албумин, когато са в болнично лечение, д-р Семерджиев посочи, че това е „ярка злоупотреба“.

„Касата плаща лекарствата и няма причина някой да си купува, освен ако не са лекарства, които не са регистрирани у нас. В България има 205 болнични аптеки, а договорите за болнично лечение с Касата са 373. Извинявайте, това не са болници“, заяви той.

В коментар за необходимостта от увеличаване на здравноосигурителната вноска пък той заяви: „Ще опонирам, държавата нищо не налива. НЗОК е единствената фискално неутрална институция в България. Държавата плаща вноски, за които носи отговорности, и плаща половината от това, което дължи. А от частния сектор дават два пъти повече пари от държавата. Ние имаме тежък дълг на държавата към Касата и здравеопазването и сме на последно място по разходи от БВП“.