Д-р Сибила Маринова: Само чрез донорството от смъртта се ражда живот

Няма друга ситуация в медицината, в която смъртта не е краят и в която в смъртта се ражда живот. Единствената такава е донорството. Това каза в "Панорама" на БНТ началникът на отделението по анестезиология в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" д-р Сибила Маринова.

По думите й само по себе си това е един висш акт на благородство и хуманизъм и няма как да не ти стане кауза, ако го осъзнаеш. "Това е висше благородство. Това е последното добро нещо, което човек може да направи на тази земя - живот от смъртта. Всички истории на близки на донори само потвърждават думите ми“, каза тя.

Д-р Маринова разказа историята, която най-много я е разтърсила при първите й стъпки като координатор по донорство. „Едно 6-годишно дете падна от стената на Царевец и го докараха при нас с много тежка черепно-мозъчна травма. Изпадна в мозъчна смърт, въпреки всичките ни усилия, за по-малко от 24 часа. Бяхме се събрали в лекарския кабинет в нашето отделение и поканихме родителите да разговаряме с тях. Бяхме доста колеги, но никой от тях не се престраши да обясни на тези хора в прав текст какво се случва. Когато останаха насаме с мен, те настояха да им кажа истината и аз им обясних, че тяхното дете е в мозъчна смърт, че когато възрастен пациент е в мозъчна смърт, той би могъл да стане донор, но нямах силите да ги помоля за донорство. Тези хора си тръгнаха, но два часа по-късно се върнаха на вратата на отделението и сами поискаха тяхното дете да бъде донор. В момента хора живеят с органите на това дете. Има едно прекрасно младо момче, което е спортист, което получи сърцето на това дете. То самото беше на 9 години тогава, с нужда от сърдечна трансплантация. Ето това е моята кауза!", каза тя.

Д-р Маринова заяви, че трудностите в България по отношение на донорството идват оттам, че няма национална организация на процеса, няма идентификация на донорите и по болниците няма донорски бази, няма кой да предложи на тези хора техният близък да стане донор. Няма достатъчно добро системно обучение, сертифициране на координаторите и няма единна национална информационна кампания.

„През 2016 г. осъзнах, че темата е непозната в обществото, че е табу и хората не знаят какво е мозъчна смърт и донорство. Тогава започнахме собствена кампания, която малко затихна по време на COVID пандемията. За да има успех такава кампания обаче трябва да е национална и не само през октомври, когато е Европейският ден на донорството“, допълни д-р Маринова.