Д-р Симидчиев: Здравна реформа се прави трудно при бързооборотна политика

Трябва да има по-добра комуникация между Министерството и спешните центрове, дори да има ежемесечни срещи между ресорния зам.-министър и спешните медици. Това каза пред bTV депутатът от ПП-ДБ и член на парламентарната Комисия по здравеопазването д-р Александър Симидчиев. По думите му спешната помощ е един от критичните елементи на нашето здравеопазване и той е ангажимент на държавата в лицето на Министерство на здравеопазването. Същевременно обаче много от проектите в тази област не достигат до работещите спешни медици.

„Аз съм виждал няколко проекта в Министерство на здравеопазването – те вървят и са в напреднал стадии, но никой нищо не знае за тях“, каза д-р Симидчиев.

Той бе категоричен, че здравна реформа се прави трудно при бързооборотна политика, къс времеви хоризонт и честа смяна на правителства.

„Направих си труда да извадя колко са министрите на здравеопазването в новата ни история – от 1989 г. насам. България е имала общо 31 здравни министри за 33 години, т.е. средно всеки един е управлявал това ведомство по около година и малко. Последните седем са изкарали по-малко от 20% от респективните си мандати, което е около 200 дни. Един мандат трябва да е четири години, т.е. 1461 дни, а на практика един министър изкарва около 200“, обясни депутатът.

Д-р Симидчиев бе категоричен, че в тази ситуация трудно се вземат управленски решения и е трудно да се постигнат стратегически решения за системата, защото един министър се назначава и докато се ориентира, трябва да си ходи.

„Здравна стратегия няма дори на европейско ниво. Всяка страна е оставена сама да формира политиката си в здравеопазването. За да се направи някаква реформа, ние имаме нужда от поне 10 години. Нищо съществено не може да бъде постигнато за 1-2 години. Медицинските ни сестри се изграждат за 4-6 години, а лекарите – за 8-10 години. Това трябва да се има предвид, когато говорим за читава кадрова политика“, допълни още той и обърна внимание на факта, че лекарите ни, както в повечето европейски страни, застаряват.

„Всички колеги от Здравната комисия са съгласни, че здравеопазването трябва да бъде надпартийно или непартийно“, каза още той.

Народният представител се спря и на темата за бюджета на здравеопазването, като подчерта, че има два сектора, които поглъщат 70% от предвидените средства – това са болниците и лекарствата. „Всичко останало е притиснато в ъгъла“, каза д-р Симидчиев и допълни, че бюджетът предоставя 12 пъти по-малко финансиране за продължително лечение.

В този контекст той коментира тежкото финансово състояние на общинските болници и посочи, че е възможно да се предвидят клинични пътеки за продължително лечение, да се постави на обсъждане въпроса с общините и да се изгради стратегия за тези болници, която да възстанови баланса.

Д-р Симидчиев обясни, че с новия бюджет за здравеопазване се поставя акцент върху профилактиката.

„Има лъч надежда в новия бюджет за здравеопазване – там има финансиране, което да стимулира личните лекари да извършват повече профилактични прегледи. В процес сме на създаване на един фонд „Обществено здраве“, който ще бъде към Министерството на здравеопазването и който ще финансира такива програми“, посочи народният представител.