Д-р Симидчиев: Очаквам в парламента да има разбиране по предложените промени в Закона за здравето

„Надявам се на конструктивен диалог с колегите, какъвто се опитвах да провеждам още от миналия парламент. Очаквам да има разбиране защо са направени тези предложения и как можем да вървим напред. Не мога да гарантирам, че ще има консенсус, защото всяка политическа сила има свои идеи какво трябва да се направи. Аз просто предлагам нещо, което има по-дългосрочна рамка“.

Това каза пред Zdrave.net зам.-председателят на парламентарната здравна комисия д-р Александър Симидчиев по повод предложените от него и „Демократична България“ промени в Закона за здравето. Припомняме, че с тях се създава стратегически здравен съвет, който да е независим консултативен орган по въпросите на здравната политика и управлението на здравеопазването, регламентират се задълженията на пациентите и телемедицината.

„Според мен предложението за законодателна рамка на телемедицината би следвало да е най-безспорно от всички“, каза още д-р Симидчиев.

Той аргументира необходимостта от регламент за задълженията на пациентите с факта, че в Закона за здравето има 14 точки относно правата им и само една за задълженията. „Това е повече знаково, отколкото някаква конкретна стъпка, която да обърне реалността. Задълженията, колкото и да са ясни, трябва да бъдат разписани някъде, за да се подсетят хората, че ги имат, когато отиват в здравно заведение и търсят помощ. Така както пише „Не газете тревата“ в парковете“, каза д-р Симидчиев.

Народният представител подчерта, че се надява още при първото събиране на здравната комисия да има възможността да говори с колегите си и да им обясни защо са нужни тези промени, въпреки че част от тях вече са го виждали и чували още в предходния парламент. „В предишния парламент действително имахме подкрепа за промените. В политиката обаче нищо не е сигурно, когато се стигне до гласуване. Ще видим дали ще успеем да се обединим около обща визия за здравеопазването и необходимите стъпки. Още с появата на законопроекта на сайта на парламента в редица медии се появиха критични бележки, които за мен щяха да са полезни, ако бяха конструктивни. Те обаче са само критични без да казват какво би могло да се направи, за да стане по-добре. Това, което ще апелирам, е всеки, който има нещо против, да каже какво според него трябва да се направи“, каза д-р Симидчиев.

Той даде пример с предложението за създаване на Стратегически съвет, чрез който се прави опит за стабилизиране на политическата ситуация с консенсусни методи. „Ако някой има идея как да бъде стабилизирана системата на здравеопазването по друг начин, би било чудесно. Нека поне обсъдим как може да стане това. По отношение на правата и задълженията на пациентите съотношението е тежко нарушено и това е факт и трябва поне писмено да има яснота, че човек има толкова права, колкото и задължения. На трето място – особено видно беше по време на COVID пандемията, а и остана и след нея, че дигиталните технологии устойчиво са навлезли в медицината и ако не ги регламентираме законово, те остават сирачета в правния мир и в резултат на това не може да се разгръща нито процес на подобряване на тяхното качество, нито да има контрол върху тях. Има редица проблеми, които ако не бъдат правно регулирани, няма как да се решат. Не смятам, че моите предложения са най-добрите и съм напълно отворен да ги подобрим, ако някой има по-добри идеи. Вярвам, че можем да работим по решаването на тези проблеми систематично и консенсусно и независимо колко кратък или дълъг е живота на този парламент, можем да оставим след себе си нещо смислено, върху което да се надгражда устойчиво“, каза още д-р Симидчиев.

В отговор на въпрос дали според него би имало нужното съгласие в парламента и за остойностяването на лекарския и сестринския труд, подготвяно от Министерството на здравеопазването, той каза, че би било по-добре Лекарския съюз и БАПЗГ да направят почасови минимални ставки, отколкото да се решава този въпрос от административен орган.

„Това, което трябва да се направи според мен, е да се върнем към началото на реформата, когато беше направена през 1999-2000 г. Тогава беше заложено да имаме минимална почасова ставка за видовете труд в здравната сфера и това да се определя от съсловната организация. Не може с остойностяване в момента да бъде решен проблем в такава динамична икономическа обстановка, каквато е сегашната. Ако остойностим дейностите към днешна дата, след една година при висока или при отрицателна инфлация кой ще ги преостойности отново? Това не може да е ангажимент на Министерството на здравеопазването. Трябва да има минимални ставки и оттам нататък конкуренцията може да определи какво да бъде надграждано“, категоричен беше д-р Симидчиев.