Д-р Николай Черкезов завършва Медицински университет - София през 2020 г. с отличен успех. Още като студент работи като доброволец в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св. Анна“ - София. Впоследствие започва работа като лекар в Спешно отделение, а към момента е лекар - специализант по ортопедия и травматология. От началото на 2023 г. заема длъжност асистент по ортопедия и травматология към Медицински университет - София.
От Zdrave.net разговаряхме с д-р Черкезов по повод днешния Световен ден за борба с остеопорозата.
Д-р Черкезов, има ли увеличение на случаите на остеопорозата след COVID?
Пряка връзка с COVID до момента не е установена, като причина за това може да се предполага имобилизацията на рисковите групи. Това е така, тъй като състоянието на костта е в пряка зависимост от натоварването, на което тя е ежедневно подложена. Активният начин на живот кара костите да се адаптират към натоварването, повишавайки плътността и здравината си. Намалената двигателна активност по време на пандемията би могла да доведе до обратен ефект, а именно намаляване на костната плътност и увеличаване на чупливостта, но статистика за този проблем към момента няма.
Остеопорозата е системно костно заболяване, характеризиращо се с понижена костна маса и променена микроархитектура на костната тъкан, водещи до повишена чупливост на костта и риск от фрактури. За нея са характерни фрактури при минимална травма, т.е. фрактура, причинена от травма, която не би била достатъчно силна да счупи нормална кост и е резултат от намалена издръжливост на костта при усукване или натиск. В нашата практика най-често се среща като падане от малка височина, от легло, от седнало или право положение или височина, по-малка от човешки ръст, или при травма, която не е забелязана от пациента.
Кои са рисковите фактори за развитието на остеопороза?
Остеопорозата се разделя най-общо на първична остеопороза с два подтипа и вторичната остеопороза. Първичната остеопороза тип 1 е типична за жените между 45 и 65 г. възраст, която се дължи на отпадане на яйчниковата функция и се засягат основно прешлените или т.нар. трабекуларна кост, а сенилната или тип 2 се наблюдава при жени над 70-75 г., която е свързана с намаления прием на калций и витамин Д с храната, на намалената чревна абсорбция, намалено образуване и метаболизиране на витамин Д в организма и най-общо – от процесите на стареене. Засяга се както трабекуларната, така и компактната кост. Съществува и идиопатична остеопороза, т.е. с неизвестна етиология, и ювенилна – при млади хора под 20 години, която е много рядка. Вторичната остеопороза е свързана с определени заболявания, хронични бъбречни заболявания, тиреотоксикоза, хиперкортицизъм, хиперпаратиреоидизъм, хипогонадизъм, захарен диабет, хронична чернодробна недостатъчност и др.
Много важно за клиничната практика е да се оценят рисковите фактори. Основни рискови фактори за фрактури са ниска стойност на костната минерална плътност – измерена с остеометрия или DEXA, предходни фрактури при минимална травма след 50 г. възраст, женски пол и семейна анамнеза за остеопороза (счупване на бедрена шийка при минимална травма у майки и бащи след 50 –годишна възраст). Клиничните рискови фактори за остеопороза включват фамилност за фрактури на бедрото при майката или бащата, които повишават общия риск двукратно, тютюнопушенето, приемът на алкохол, ниското телесно тегло, падания, поради намалена мускулна сила, загуба на равновесие и т.н., лечение с глюкокортикостероиди, заболявания, които могат да причинят вторична остеопороза.
Развитието на остеопорозата има ли връзка с недостига на витамин Д, с който живеем повечето хора в градовете?
Витамин Д е от особено важно значение за костния метаболизъм. Основната му физиологична роля е да поддържа серумното ниво на калция чрез повишение на абсорбцията на приетия с храната калций в червата и чрез мобилизация на калция от костта. В кожата на човек в зряла възраст се съдържа провитамин Д3, който с помощта на УВ лъчи на слънцето се превръща в активна форма на витамин Д. В природата малко храни съдържат витамин Д – риба, жълтък, и основният източник остава излагането на слънце.
Витамин Д играе основна роля за костната минерална хомеостаза, като подпомага транспорта на калций и фосфор за осигуряване на кръвното ниво на тези йони за нормалната минерализация на костния колаген, стимулира чревната абсорбция на калций и фосфор, както и бъбречната реабсорбция на калций и фосфор. В резултат на всичко това се създава достатъчно калциево-фосфатен йонен продукт, необходим за поддържането на костната структура. В този ред може да се каже, че категорично има връзка, като дефицитът на витамин Д е основен рисков фактор за развитие на остеопороза, особено за градското население и за възрастните хора, които рядко се излагат на слънце.
Какво причинява остеопорозата освен риск от фактури?
В допълнение на това, че прави костите по-чупливи и податливи на фрактура, остеопорозата може да доведе и до други усложнения, като намаляване на физическата активност. Обездвижването от своя страна води до покачване на телесното тегло и стреса върху тазобедрените и коленните стави. Наднорменото тегло също така повишава риска от сърдечносъдови заболявания и диабет. В днешно време се наблюдава и повишаване на честотата на депресия, причинена от загуба на възможността за физическа активност в комбинация със страха от получаване на фрактура. От друга страна вече получената фрактура вследствие на остеопорозата сама по себе си би могла да доведе до множество други усложнения.
Какви видове лечение на остеопороза има?
Целите на лечението са намаляване честотата на новите фрактури, както и намаляването на свързаната с фрактурите болестност. Отделно от диетата и хранителните добавки, то включва и набор от медикаменти за заздравяване на костите. Като пример за най-често използваните в Европа са бифосфонати (алендронат, ризедронат, ибандронат, золендронат). Могат да се приемат под перорална или инжекционна форма. Те потискат костната резорбция чрез влиянието си върху остеокластите. Това поддържа костната плътност и редуцира риска от фрактури. Обикновено отнема няколко месеца до една година за изразяване на ефекта им, а цялостният прием може да отнеме 5 или повече години; инхибитор на RANKL (деносумаб). Деносумаб представлява човешко антитяло, което намалява костното разграждане и следователно подпомага увеличаването на костната маса и здравина. Той е регистриран като препарат за лечение на постменопаузална остеопороза при жени с увеличен риск от фрактури.
Други медикаменти са производни на паращитовидния хормон и селективни модулатори на естрогеновия рецептор. Всички те понижават риска от фрактури на прешлените, а някои от тях и риска от невертебрални фрактури, като тези на бедрената кост.
Уместно е пациентите, подложени на терапия, да бъдат проследявани и преоценявани през определен период от време – 3 или 5 години. Прави се преоценка на фрактурния риск, както и след всяка нова фрактура на фона на лечението.
Има ли възможност за превенция и или стопиране на развитието на заболяването?
Превенция има, като основен фактор за нея е промяната в начина на живот – прием на витамин Д, редовна физическа активност, прием на храни богати на калций и фосфор – риба, млечни продукти, спиране на тютюнопушенето. Предпочитаният прием на калций е чрез храната. Калциеви препарати се прилагат при високорискови лица с недостатъчен хранителен прием. Съчетаното набавяне на калций и витамин Д е от ключово значение. Млечните храни са предпочитан източник на калций, тъй като едновременно с това те набавят белтъци и фосфати, като комбиниран прием на прясно мляко, сирене, кисело мляко. Витамин Д се прилага под лекарствена форма за лица, при които излагането на слънце е недостатъчно. Повишеният прием на белтъци също намалява риска от фрактура на бедрото при мъже и жени. Същевременно не трябва да се прекалява с високия белтъчен прием, поради подкиселяване на урината и свързаната с това загуба на калций. Препоръчваният белтъчен прием за добро костно здраве е 1 г/кг телесно тегло протеини дневно, а при по-възрастните малко по-малко от това. Тютюнопушенето следва да се намали или прекрати, тъй като увеличава фрактурния риск, особено за бедрото. Относно алкохола – не се препоръчват повече от 3 питиета дневно. Едно питие е равно на 120 мл вино или 30 мл твърд алкохол, или 260 мл бира.
