Смяната на часовото време, особено през първата седмица след нея, намалява работоспособността и концентрацията. При възрастните това може да създава проблеми при шофиране, при децата – проблеми със събуждането за училище. Има проучвания, които показват повишена честота на сърдечносъдовите пристъпи имено в началото след тази промяна заради стреса, който създава смяната върху циркадния ритъм и организма. Това коментира пред БНР специалистът по медицина на съня д-р Петър Чипев.
Пролетната смяна е свързана с повишена сънливост и намалена концентрация, докато есенната повишава честотата на агресии, афективни състояния и тревожни разстройства, каза още той.
„Добре е да се придържаме към един редовен режим на сън и бодърстване и да си осигуряваме нужното количество сън. Защото една от причините тази смяна така да се усеща е, че масово се пренебрегват тези принципи за хигиена на съня – режим на сън, на бодърстване, на физическо натоварване, на хранене, избягване на дневен сън, избягване излагане на електронни устройства вечер“, отбеляза д-р Чипев.
По думите му хроничните заболявания на съня водят до постоянно лошо състояние както на съня нощно време, така и на тонуса през деня – някои от тях повишават сънливостта при някои хора, други, както е с инсомнията, дават умора.
„Сънят няма само количествено измерение. Режимът трябва да е един от компонентите на съня – всяко денонощие да се случва в определени часове. Количествено за повечето хора трябва да е между 7 и 9 часа, и другият компонент, който ние не можем субективно да оценим добре, това е качеството на съня – преминаването по време на сън през стадиите на съня. Това означава да имаме достатъчно като процент повърхностен сън, достатъчно дълбок и достатъчно REM сън“, коментира още специалистът.
По думите му заболявания като инсомния и сънна апнея, които променят количеството на дълбокия и на REM съня, са масови. „Преди две седмици беше представено национално представително проучване за България относно навиците за сън на българите и относно някои симптоми на заболявания на съня и по-конкретно сънна апнея, и там излизат едни доста високи проценти – около 30% от мъжете в България имат висок риск за сънна апнея. Още по-голям процент имат симптоми на безсъние, трудно заспиване. В България такива проблеми има много, виждаме ги и в кабинетите си“, допълни той.
Д-р Чипев изрази мнение, че към зимното часово време като цяло се адаптираме по-лесно, но бе категоричен, че всички медицински документи са в посока да няма смяна на времето.
С огромно уважение към д-р Чипев, един от водещите специалисти по проблемите на съня, обръщам внимание, че всеки жив ораганизъм се води по слънцето, а не по часовника на ръката. Лятното часово време следва слънчевия цикъл.