ДКБ призовава: Да обединим усилия в подкрепа на Национален план за сърдечносъдово здраве

Националният алианс за сърдечносъдово здраве ще бъде надграден, като предстои да бъде подписан меморандум на заинтересованите страни в здравеопазването, които подкрепят и подпомагат създаването и приемането на Национален план за сърдечносъдово здраве, съобщиха от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Сред тях са здравните институции, академичните среди, съсловните организации, научните дружества, браншовите и пациентските организации, медиите и неправителственият сектор, като целта е да се осигури най-широк обществен консенсус.

Форумът ще се проведе на 15 декември от 10.30 ч в зала „София“ на Гранд хотел София по инициатива на ДКБ.

Сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) са обект на сериозни усилия и инвестиции в профилактиката, лечението и спешната помощ, което доведе до значително намаляване на смъртността от тях през последните 50 г. Въпреки това острите сърдечносъдови инциденти – инфаркт и инсулт, остават първата причина за смърт в Европейския съюз. Близо 20% от всички преждевременни смъртни случаи (преди 65-годишна възраст) в Европа са причинени от сърдечносъдови заболявания.

Според данни от здравния профил на Република България за 2019 г. над 80% от смъртните случаи при мъжете и жените са причинени от сърдечносъдови и онкологични заболявания. В ЕС България има най-висок дял на смъртни случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания – 61% от всички починали, сочат данните на Евростат. Основните причини за влошения здравен статус са хипертонията, неправилният хранителен режим, тютюнопушенето и високият индекс на телесна маса. Равнищата на тютюнопушенето и консумацията на алкохол у нас остават значително над средните за ЕС.

Сред основните приоритети на Националния план за сърдечносъдово здраве са намаляване на предотвратимата смъртност от ССЗ с 30% до 2030 г., политика за превенция, застъпена в Националната здравна стратегия, установяване на водеща роля в процеса на дигиталните технологии и иновации, ранна терапия в условията на персонализирана медицинска грижа, ранна рехабилитация за максимална социализация на пациентите, стандартизиране на оценката на качеството на живот на болните.

За реализацията на плана е необходима категорична институционална подкрепа, смятат от ДКБ. От националните власти с помощта на компетентните институции се очаква да ангажират всички участници за обществения консенсус по отношение на приемането и прилагането му, а така също да инициират обществено обсъждане, да създадат работни групи към ведомствата и да начертаят план за приемането му и имплементирането му в рамките на следващата календарна година, както и да инициират изработването на програми за изпълнението му от страна на публичната администрация, посочват още от дружеството.