Два модела за създаване на Национална детска болница предлагат от ЕИБ

Два модела за създаване на Национална детска болница предлагат от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), става ясно от анализа, представен вчера.

Първият се фокусира само върху изграждането на Националната педиатрична болница. Според този модел с административен акт на министъра на здравеопазването всички съществуващи детски структури в многопрофилни болници в София се сливат физически в новоизградена болнична сграда, която да бъде оборудвана с високоспециализирана апаратура и съответно се затварят съществуващите педиатрични клиники в другите лечебни заведения в София. В болницата се създават допълнителни клиники за лечение, което в момента се търси най-често в чужбина, т.е. онкологични заболявания и трансплантации на тъкани и органи. Общият брой на осигурените легла е аритметична сума от броя на съществуващите легла в София, както за обща педиатрична, така и за специализирана грижа, с включване на допълнителни 30% от настоящия брой легла в очакване на сезирания от останалата част на България и за деца, които понастоящем се лекуват в чужбина. Този модел предвижда болницата да е от най-високо ниво на компетентност, както и университетски център за обучение на студенти и специалисти по медицина.

Вторият модел, който е и препоръчан от ЕИБ, предвижда създаването на Национална педиатрична болница и едновременно с това преструктуриране на педиатричната помощ в София, Западна България и на национално ниво. За да бъде приложен, трябва да бъде направено сливане на основните специализирани педиатрични структури в многопрофилните болници за активно лечение на територията в София. Болницата следва да гарантира всеобхватността на диагностиката и лечението чрез извършване на високоспециализирани медицински дейности, осигуряване на високотехнологично оборудване и осигуряване на достатъчен брой компетентен медицински персонал. Необходимо е да бъдат отворени и нови болнични клиники и отделения, за да се осигури лечение на всички детски заболявания, поради което се предвижда увеличаване на броя на леглата, за да се позволи приемането на пациенти от цялата страна. В същото време новата болница трябва да бъде генератор на идеи за политики за развитие на детското здравеопазване — т.е. тя трябва да бъде научен и методически център в областта на педиатрията. Това налага изграждането на тесни функционални връзки с всички медицински университети и факултети в България и чужбина.

Един от основните рискове, пред които е изправен проектът на Националната педиатрична болница, е очевидната липса на обща комуникация между всички участници и заинтересовани страни в процеса, се казва в анализа. Всички участници в проучването са убедени в необходимостта от създаване на болница, всяка от страните има своя гледна точка за основните параметри на болницата и какво иска да постигне с нея. От ЕИБ подчертават, че липсата на комуникация между страните за координиране на техните очаквания, възможности и усилия, може да бъде избегната чрез създаване на единна единица, която да координира, анализира и обединява дейността на всички участници в процеса и не позволява изразходването на енергия в независими, понякога припокриващи се, а понякога и противоречиви дейности. Това звено би могло да бъде специална структура в рамките на здравното инвестиционно дружество, натоварено със задачата за координиране и комуникационни дейности между всички заинтересовани страни, които не са свързани с инвестиционния процес.

Решението за обхвата, структурата и функционалностите на Педиатричната болница следва да бъде част от решение за преструктуриране на системата на детското здравеопазване както в София, така и на национално ниво.

От ЕИБ подчертават, че е необходимо е да се разработи цялостна стратегия за персонала в системата за детско здравеопазване с краткосрочни и средносрочни задачи за планиране на необходимия брой лекари, медицински сестри и друг персонал, свързани с функционирането на системата. За да се постигне най-ефективният модел на детско здравеопазване, е необходимо да се изгради устойчиво сътрудничество с други сектори — като например социални, образователни и т.н. — което е важно условие за постигането на тази цел.

Структурата на Националната педиатрична болница ще бъде предмет на самостоятелен доклад, но в сегашния анализ е посочено, че новата болница трябва да обхваща лечението на всички значими заболявания в детска възраст, както терапевтични, така и хирургични, с високо развит диагностично-консултативен блок с кабинети във всички специалности, включително дентална медицина и детска психология.

Предполага се да се запазят част от съществуващите клиники и съоръжения на територията на София. Това са Педиатричното отделение при Спешния център на УМБАЛСМ „Пирогов“, Клиниката за изгаряния и пластична хирургия на територията на „Пирогов“ и Детската психиатрия на територията на УМБАЛ Александровска.

„Прегледът на регулаторната рамка, свързана с медицинските дейности, с обхвата, структурата и функционалността на болничните лечебни заведения, както и с нормите за проектиране на лечебни заведения, води до заключението, че е необходима промяна и актуализиране на тези документи, за да се даде възможност за създаване, проектиране и изграждане на медицинско заведение, което отговаря на съвременните стандарти за болнични грижи, особено такова, насочено към деца“, се казва още в анализа.