Денят на спасението: Постъпката на д-р Черкезов доказва, че медицината е вътрешен стремеж да помагаш

Загиналите медици бяха почетени от лекари и пациенти

„Поздравявам Вас, медицинските екипи и служителите на Военномедицинска академия по случай тържественото отбелязване на Деня на спасението – 15 август.

На тази дата, през 1963 г., 26-годишният участъков лекар на с. Стрелец, Великотърновско, д-р Стефан Черкезов без колебание спасява 47 души от горящ автобус. На следващия ден самият той умира, вследствие на получените от изгарянията рани“. Това се казва в поздравителен адрес по повод Деня на спасението от министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков до началника на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски.

„Повече от половин век по-късно, ние пазим спомена за високо моралната постъпка на д-р Черкезов, която е едно от доказателствата, че медицината е не просто наука, а вътрешен стремеж да се помага на хората. Тя е пример, достоен за подражание, не само за нас – лекарите, но и за всеки човек“, казва министър Хинков.

„Изразявам дълбоката си признателност към благородното им дело. Убеден съм, че с проявената от тях храброст и човещина при изпълнение на служебния и гражданския им дълг, те ще останат в историята.

Поклон пред паметта на загиналите!“, завършва той поздравлението си.

За 19-а поредна година Военномедицинска академия (ВМА) отбеляза с едноминутно мълчание и вой на сирени Деня на спасението в памет на всички лекари, медицински сестри, полицаи, доброволци и граждани, загинали при спасяването на човешки живот.

„На този ден отдаваме почит към загиналите наши колеги при изпълнение на служебния си дълг. Знаете, че и през последните няколко години по време на пандемията от COVID-19 загинаха над 120 медици. Поклон пред паметта им. За нас е важно да дадем пример и нашите курсанти – военни лекари, които ще се дипломират през октомври, да осъзнаят, че нашата професия не е само да даваме живот, не е само милосърдие, а и е много рискова професия. Те са единствените лекари, които се заклеха и пред трикольора да отдадат живота си за Родината. Затова съм изключително респектиран от тяхната саможертва от самото начало“, коментира началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, цитиран от пресцентъра на болницата.

Точно в 12.00 часа с минута мълчание пред вратата на болницата излязоха и медиците от УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“, за да почетат паметта на десетките лекари и медицински служители, загинали при изпълнение на служебния си дълг.

В знак на признателност към загиналите медици бяха включени и сирените на линейките, съобщават от болницата.

Коронавирусната пандемия отне на пациентите с редки болести изключителни специалисти по тези заболявания и големи личности. Ето защо за първи път тази година Националният алианс на хората с редки болести отбеляза Деня на спасението, съобщават от там.

„Положихме венец на паметника на загиналите медици, който се намира пред Военна болница в София. Но го направихме и заради загиналите в коронавирусната пандемия специалисти, които диагностираха и лекуваха хората с редки болести в България. Тяхната гибел е огромна загуба за нас, защото трудно може да се компенсират опитът, знанията и всеотдайността на тези лекари. Непрежалими ще останат хора като гастроентеролога д-р Радислав Наков (33 г.), генетикът д-р Адил Кадъм (40 г.), неврологът д-р Стайко Сарафов (59 г.) , проф. Здравко Станчев – основоположник на детската ендокринология и генетика у нас, описал за първи път в България 37 синдрома и редки болести. Те бяха сред най-големите ни приятели и поддръжници на делото на Алианса“, сподели председателят на Алианса на хората с редки болести Владимир Томов.

Алиансът почете и починалите от усложнения от COVID председатели на организации на пациенти с редки заболявания и на техни редови членове.

В знак на почит към починалите медици, от организацията изпратиха пълен списък с имената на тези, били най-близки до делото на Алианса:

• Д-р Адил Кадъм - педиатърът и специалист по детска генетика и дефицити, отделение по Клинична генетика към СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“.

Тя се стремеше да работи съвременна медицина, неотстъпваща на световните стандарти. Участва й в редица проекти и доброволчески инициативи, включително за изграждането на единна и високотехнологична Национална детска болница.

• Доц. Елисавета Стефанова - детски ендокринолог, началник клиника „Ендокринология, диабет и генетика“, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“.

• Доц. д-р Наталия Стоева - началник на Клиника по Пневмология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Един от основателите на Болница Токуда и създател на Клиниката по Пневмология в лечебното заведение. С безценна роля при въвеждането на стандарти за белодробна трансплантация у нас при пациенти с напреднали белодробни заболявания. Благодарение на нейната активност през 2014 г. стана факт първата белодробна трансплантация на български пациент във Виена.

• Проф. Мария Дамянова - детски ендокринолог, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, основателка на детската ендокринология в България, организира и ръководи Клиника по диабет и обменни заболявания, включваща и кърмачески сектор.

• Проф. Здравко Станчев -детски ендокринолог, основоположник на детската ендокринология и генетика у нас. Описал е за първи път в България 37 синдрома и  редки болести.

• Проф. Лилия Пенева - детски ендокринолог, основател на съвременния скрининг програма в периода на новородено, касаещи редки болести; пионер при въвеждането на лечение с рекомбинантен растежен хормон на деца с редки заболявания с изоставане в растежа в България.

• Проф. Валентина Цанева - детски ендокринолог, основава в УМБАЛ „Света Марина" – Варна единствената извънстолична специализирана клиника по диабет, детска ендокринология, гастроентерология и хранене.

• Проф. Ексапет Караханян - детски ендокринолог, ръководи Детска клиника в новосъздадения Медицински факултет в  гр. Пазарджик, след което Клиника по детски болести, Медицински Университет в гр. Пловдив. Създава отделението по детска ендокринология и болести на метаболизма, което съществува и до днес.

• Д-р Стайко Сарафов – невролог  УМБАЛ „Александровска“, София.

Като признание за неговата дейност, Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска” е включена в Европейската мрежа за ЛАС – ENCALS. Провежда интензивни клинико-генетични и епидемиологични проучвания на фамилната транстиретинова амилоидна полиневропатия, за които преминава обучение в Клиниката Mayo, САЩ.

• Доц. д-р Христо Желев, началник на Клиниката по гастроентерология на Специализираната болница по активно лечение по детски болести „Проф. д-р Ив. Митев” – София, лекувал е деца с болест на Уилсън.

На снимките: Почит пред паметника на медицинските чинове от страна на здравния и военния министри, ген.-майор проф. Мутафчийски, военни медици и официални лица; Почит към загиналите от екипа на УМБАЛ "Чирков"; Почит към загиналите от страна на членове на Националния алианс на хора с редки болести