„Слънцезащитата е като реформата в здравеопазването – всички знаят, че е ефективна, но никой няма представа за какво става дума“. С тези думи дерматологът и член на Управителния съвет на БДД доц. Жана Казанджиева илюстрира необходимостта от кампании като „Евромеланома“, която се провежда в цяла Европа. В България кампанията се организира ежегодно от Българското дружество по дерматология (БДД) и тази година се провежда у нас за 17-и пореден път.
Три са основните цели на кампанията – повишаване на осведомеността за кожния рак, намаляване на излагането на слънце и убеждаването на хората в нуждата от ежегодни кожни прегледи, посочи д-р Валерия Матеева, организатор на тазгодишната кампания. По думите ѝ едва 18% от хората винаги защитават кожата си от слънцето, а някои защитават само децата си.
При това честотата на рака на кожата нараства, като за десетилетие случаите на меланом са се увеличили с близо 50% - отчасти заради по-добрата диагностика, но и поради глобалното затопляне, замогналото се население, което пребивава в страни с повишено слънцегреене, екзотични дестинации и т.н., обясни д-р Матеева.
В рамките на Европа само една десета от хората са проследявани за рак на кожата, а в България процентът е дори по-нисък, отчете тя и информира какви са прогнозите за развитието на заболяването:
До 2025 г. диагнозата меланом ще се увеличи с 18%, а смъртността ще нарасне с 20%; до 2040 г. близо 500 хил. ще бъдат диагностицирани с меланом и смъртността ще нарасне със 75%.
Понастоящем мъжете са по-често засегнати от малигнен меланом от жените с около 10 на сто, а с 4% по-вероятно е да загинат от меланом, отчете още д-р Матеева. Статистиката сочи също така, че хората, които живеят в развитите страни, е по-вероятно да бъдат диагностицирани с меланом, но тези, които живеят в по-бедни страни, е по-вероятно да загинат от него. „Защото в развитите страни се хваща рано, а улови ли се рано меланомът, той е напълно, 100% лечим“, обясни д-р Матеева.
Доц. Казанджиева от своя страна посочи кои са рисковите групи, за които е по-добре да се преглеждат не ежегодно, а два пъти годишно. От думите ѝ стана ясно, че като цяло рискова група е бялата раса, но има и редица допълнителни фактори, които могат да увеличат риска от меланом. Такъв е т. нар. „първи тип“ кожа – хората с рижи коси, светли очи и светла кожа с лунички. Рискът е повишен и за хората с „втори тип“ кожа – скандинавски тип, с много светла кожа, руси коси и светли очи. Рисков фактор е също така наследствената обремененост, както и дългото излагане на слънце.
По думите ѝ според статистиката най-честите локализации на меланом са в долните крайници при жените, както и гърбът и гърдите при мъжете.
По време на ежегодната кампания всяка година се откриват десетки случаи на чист кожен рак и стотици случаи на преканцерози, отбеляза на свой ред председателят на БДД доц. Гриша Матеев. Той посочи, че целта на кампанията е не само да бъде обхванат максимален брой хора, докато тя тече, а и те да знаят, че трябва веднъж годишно да ходят на дерматолог. „На 10 човека да спасим живота – това оправдава цялата кампания“, заяви той.
В рамките на 16-годишната традиция на кампанията са прегледани над 27 хил. пациенти, като само през миналата година, когато повечето държави са имали единствено онлайн кампания, в нея у нас са взели участие 170 дерматолози и са извършени над 600 прегледа в 31 града, отчете д-р Матеева и допълни: „Това, което направихме, беше малко геройство“.
В заключение като превенция дерматолозите посъветваха да се избягва дългото излагане на слънце, да се използват кремове с висок слънцезащитен фактор, да се правят ежемесечни самопрегледи и ежегодни прегледи при дерматолог.
Съпрузи и дъщери!
И тези се обадиха!