Децата, младежите в юношеска възраст, бременни и кърмещи жени, гладуващите, веганите, вегетарианците, пациенти с хронични стомашно-чревни заболявания и хора, приемащи определени медикаменти, са сред най-застрашените от йоден дефицит. Това съобщи д-р Станимира Станчева-Василева, началник в Отделението по ендокринология в УМБАЛ „Пловдив“.
От недостиг за заплашени и живеещите в шестте йоддефицитни района в планински и полупланински територии на страната – Стара планина, Средна гора, Рила, Пирин, Родопи, Югозападна България.
21 септември е Световен ден за борба с йододефицитните заболявания и лекарите припомниха за този сериозен проблем.
Йодът е микроелемент, който е от изключително значение за здравето на човека. Той е задължителен компонент за производството на хормони на щитовидната жлеза. Те контролират и регулират обмяната на всички вещества в организма, отговарят за правилното сформиране, растеж, развитие и функциониране на нервната, мускулната, костната и половата система, имат отношение към паметта, вниманието и заучаването, участват в терморегулацията, осигуряват психичното ни здраве.
Признаци за дефицит на йод в организма на възрастните могат да бъдат: нарастване на щитовидната жлеза или подутина отпред на шията с паметови и интелектуални нарушения, обща слабост и умора на организма с намалена работоспособност. Допълнително при съчетание с намалена функция на щитовидната жлеза се наблюдават покачване на тегло, суха и залющена кожа, косопад, зиморничавост, нисък пулс, репродуктивни проблеми.
Диагностицирането става чрез преглед при ендокринолог с насочено изследване на щитовидната жлеза-неинструментално чрез метода палпация на щитовидната жлеза и инструментално – чрез ехография на щитовидна жлеза; кръвни изследвания – хормони на щитовидна жлеза, ТСХ, тиреоглобулин /специфичен маркер за пролиферация на жлезата/, автоантитела по преценка; йодурия-йодна екскреция в урината – намира приложение основно при епидемиологични проучвания.
Дневните нужди от йод зависят от възраст, пол, телесно тегло, физиологично състояние на организма. Препоръчителният среднодневен хранителен прием на йод е 150 микрограма за възрастни, 200 микрограма за бременни и кърмещи жени и 90-120 микрограма за деца от 9-12 г. възраст.
Набавянето на йод при човека става чрез консумация на животински продукти – риба, морски дарове, мляко, яйца, от растителни храни – зеленолистни зеленчуци и орехи и с вода. За кърмачетата единственият път за набавяне на йод е чрез майчината кърма. Известно е, че 85 гр. риба треска доставят 66 % от препоръчителния дневен прием, 85 гр. скариди-23 %, 1 ч.ч. кисело мляко-50 %, 1 бр. голямо яйце-16 %, 5 бр. сушени сини сливи-9 %. Трапезната йодирана сол в количество 1/4 чаена лъжичка или 1,5 грама, осигурява 47 % от препоръчвания дневен прием на йод. Здравословното хранене трябва да включва 5 грама готварска сол за ден. Следователно те са абсолютно достатъчни за задоволяване на дневни нужди от йод на организма. Изключение са най-уязвимите групи /деца, бременни и кърмещи/, при които добавката на йод е задължителна, като това трябва да се извършва задължително под медицински надзор.
В България задължителната йодна профилактика с готварска сол е въведена по предложение на акад. д-р Иван Пенчев през 50-те години на 20 век. Ефектите от нея са проследени и анализирани от проф. Лозанов. Благодарение на техния труд и на държавната политика е постигнато елиминиране и предотвратяване на йоддефицитните заболявания в страната.
Д-р Станимира- Станчева – Василева и екип на Отделение по ендокринология в УМБАЛ Пловдив, тел. 032-906-187.
