Медицината става все по-прецизна, а лекарствата – за все по-конкретни пациенти. За да се гарантира по-бърз достъп на нуждаещите се пациенти до новите терапии, те биха могли да бъдат въвеждане спрямо индикацията за конкретен пациент, а заплащането да е спрямо постигнатия резултат. Това каза по време на семинара за журналисти на тема „Защо се бавят новите лекарства и как да съкратим чакането за пациентите?“ изпълнителният директор на ARPharM Деян Денев.
Той уточни, че ако терапия, която е приложена на петима пациенти, даде резултат при четирима от тях, за петия, при когото няма резултат, НЗОК би могла да плати терапията на много по-ниска цена. Освен това фармацевтичните иновации биха могли да стига до българските пациенти по-бързо, ако новите лекарства се включват в системата на заплащане от НЗОК два пъти годишно, а не веднъж, както е сега.
Деян Денев подчерта, че в момента фармацевтичния сектор в света разработва 1813 нови онкологични терапии, 599 за сърдечносъдови заболявания, 475 за диабет, 159 за ХИВ/ СПИН, 1121 имунологични терапии, 1256 за инфекциозни заболявания, 511 за психично здраве и 1329 за неврологични заболявания. „Това обаче не означава, че всички те ще достигнат до крайна фаза и ще получат разрешение за употреба. Означава обаче, че терапиите се прецизират. От одобрените през периода 2017-2020 година 41 терапии, едва 17 са достъпни в България. Това означава, че конкретен пациент с определена генна мутация, няма да има достъп до съществуваща за неговия случай терапия. Същевременно пациентът няма и да е информиран за конкретната генна мутация, защото такива изследвания не се правят“, каза още той.
Директорът на ARPharM се спря подробно на разходите за медикаменти, които всяка година нарастват драстично. „Ако през 2020 г. публичните плащания са били 1,453 млрд. лв., то през 2021 г. те са 1,554 млрд. лв., а прогнозата за 2022 г. е за 1,604 млрд. лв. Публичните нетни разходи за лекарствени продукти на глава от населението след ДДС и отстъпки в € нарастват с 6%– от 94 евро през 2017 г. на 105 евро през 2019 г. по данни на EFPIA, и са повече от 3 пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави от ЕС. Същевременно обаче бюджетът за здравеопазване нараства значително по-бързо от лекарствения бюджет. Ако през 2017 г. 30% от обществените разходи за здраве са се падали на лекарствата, през 2022 г. плащанията за медикаменти са вече под 23% от общия здравен бюджет, който достига 8.3 млрд. лв. Компенсациите и отстъпките обаче, които фармацевтичната индустрия предоставя на НЗОК, за да покрие разликата между реалните нарастващи нужди на пациентите от лечение и бюджета на НЗОК за лекарства, се очаква за 2022 г. да надхвърлят 20% или 350 млн. лв. Сумата, която компаниите връщат по Механизма е по-голяма от сумата за плащания. Реално компаниите губят дори от самото въвеждане на продукта, чиято цена за тя е отрицателна в първата отчетна за реимбурсация година“, каза Деян Денев.
По думите му фармацевтичната индустрия на практика кредитира здравната система, позволявайки й да осигурява лекарствено лечение над възможностите на бюджета. „Тази кредитна линия обаче не може да нараства неограничено, тъй като при твърде високи нива на компенсации компаниите не само нямат приходи от въвеждането на нови терапии, а на практика реализират загуби. Приблизително 20% от плащанията на НЗОК за лекарства ще се връщат от фармацевтичните компании през 2022 г. (спрямо 17% през 2021). За последните 8 години пък направените отстъпки от компаниите в полза на пациентите на НЗОК са над 1,500 млрд. лв.“, каза Денев.
Неустойчиво нарастване на отстъпки плюс недостатъчен бюджет за лекарства води до влошаване на достъпа до лекарства и оттегляне на компании от България, каза той. „За да се гарантира стабилността на лекарственото снабдяване, през 2023 г. бюджетът за лекарства трябва да следва нарастващите здравни потребности на населението. Прогнозите показват, че нужното увеличение на бюджета за 2023 г. ще е 12%. Дори и при такова увеличение отстъпките и компенсациите от компаниите към НЗОК за 2023 г. ще достигнат 370 млн. лв.“, допълни Деян Денев.
Генералният мениджър на IQVIA за България Лука Чичов припомни, че 31% от разрешените за употреба терапии между 2017-2020 г. от ЕМА са достъпни за българските пациенти чрез заплащане с публични средства към началото на тази година при средно за Европа 46%. С най-добър достъп до терапии е Германия, където едва 13 от всички 160 лекарства не са достъпни за пациентите, а в България пациентите нямат достъп до 111 нови лекарства.
„Докато пациентите в Германия чакат около 133 дни, в Дания – 176 дни, в Швейцария – 191 дни, то в България този период е 764 дни“, каза Чичов.
Според изпълнителния директор на SAT Health Александър Алексиев бюджетното въздействие на новите терапии за първата година спада от 46 млн. лв. през 2020 г. на 22 млн. лв. през 2021 г., което е едва 1,05% от бюджета на НЗОК за лекарства през 2021 г.
По думите му плащанията на НЗОК за нови лекарствени терапии през годината на навлизане на пазара са между 1% и 3% от разходите на НЗОК за лекарства и се компенсират напълно от спадащите разходи за по-стари продукти, които са между -6% и -9%.
„С 12%-16% нарастват плащанията на НЗОК за медикаменти, които са на пазара от няколко години и са навлезли устойчиво в клиничната практика. Увеличението на бюджета на НЗОК за лекарства за 2022 г. от 7.4% спрямо бюджета за предходната година все още е недостатъчно за покриване на нарастващите нетни плащания на НЗОК за лекарствени продукти през 2022 г., смята Алексиев.
