„За съжаление, не можем да видим една устойчива тенденция, с която да сме сигурни, че всяка година новите фармацевтични терапии ще стигнат до българските пациенти. Статистиката показва, че около 30% от новите терапии, които ЕМА разрешава, са достъпни за българските пациенти“. Това каза изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите му, има страни от Източна Европа, които са с още по-нисък процент и в този случай България не е на опашката, но в сравнение с останалите европейски държави достъпът у нас е много по-затруднен.
Денев отбеляза, че причините за ограничения достъп у нас са многобройни и посочи, че в част от случаите подаващите заявления за регистрация на медикаменти у нас фармакомпании получават отказ, но изтъкна като по-голям проблем случаите, в които фармакомпаниите въобще не подават заявления за реимбурсация на техни медикаменти на българския пазар.
„Самата система не предполага и не е приятелски настроена към новите фармацевтични терапии. Първо, това е свързано с ценообразуването – цената на един лекарствен продукт в България не може да бъде по-висока от най-ниската цена на същия продукт в 10 европейски държави, и те са подбрани така, че са държавите с най-ниски цени. Т.е. за да дойде една компания в България, трябва да се съгласи цената й да е най-ниската в Европа. След това трябва да се съгласи при навлизането в системата на заплащане с публични средства да върне отстъпки и компенсации, които в първата година надхвърлят 100%. Т.е. ако приходът за компанията е 100 лв., тя трябва да върне на Касата 120 лв. първата година, което е изключително рисково, тъй като колко връща една компания на Касата зависи от бюджета всяка година, а една компания не знае колко ще бъде бюджетът за лекарства догодина или по-догодина“, обясни Денев.
По думите му проблемът с бюджета е, че НЗОК не бюджетира навлизащите нови терапии, а прави бюджет на исторически принцип, което означава, че е възможно да се наложи в продължение на няколко години една фармакомпания да субсидира над 100% от лечението с дадена терапия.
Според него, за да се преодолее този проблем, у нас трябва да има много по-предвидима система на компенсации от страна на фармацевтичните компании към Касата. „Предлагаме бюджетирането всяка година да е свързано с планиране на този бюджет. За да може да работи сегашният механизъм, бюджетът за съответната година трябва да е не по-нисък от нетните разходи за предходната година след възстановяването на отстъпките. Т.е. трябва да има формула за определянето на лекарствения бюджет“, обясни Деян Денев.
Другото желание на фармакомпаниите, изразявано многократно от тях, е нови терапии да влизат за реимбурсация не веднъж годишно, както е в момента, а два пъти. Според тях това ще е далеч по-оптимално и същевременно няма да наруши бюджета на НЗОК, защото механизмите за компенсации гарантират, че фондът няма да похарчи и лев над бюджета си в съответната година.
Това ще помогне на фирмите да планират работата си, тъй като към момента решенията за влизане на нови терапии, както и договарянето с НЗОК за отстъпки се случва в края на годината и компаниите до последния момент нямат представа дали техният продукт ще се реимбурсира от обществения здравен фонд или не. „Получава се доста сериозно струпване в края на годината, 80% от процедурите се приключват през ноември и декември“, отбеляза Денев.
Няколко са областите на приложение на кандидатствалите тази година терапии, стана ясно още от думите на директора на ARPharM. Това са онкология, ревматология, редки болести.
Целия разговор с Деян Денев можете да чуете тук.
