До 2030 г. у нас трябва да има разкрити 5745 легла за дългосрочни здравни грижи, от тях 1436 трябва да са профилирани за палиативни грижи. За сравнение у нас в момента разкритите легла за дългосрочни здравни грижи са 51291 от които за палиативни грижи са предназначени 1282 легла. Това е записано в Националната здравна карта за дългосрочните нужди от здравни услуги до 2030 г.
В документа се прави уточнението, че в българското законодателство няма дефиниция на понятието „дългосрочни грижи“ (в Националната стратегия по въпроса от 2014 г. се използва терминът „дългосрочна грижа“). Някои елементи са включени в квалификацията на „социални услуги“, дадено в Закона за социално подпомагане и Правилника към него, като дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции“ (Закон за социалното подпомагане). Липсва обаче систематично идентифициране на бенефициентите на дългосрочните грижи, както и на кръга от услуги, обхващани от дългосрочните грижи. Официалното разбиране за ползвателите на дългосрочни грижи се отнася до възрастните хора и хората с увреждания (физически увреждания, психически разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи) (Национална стратегия, 2014). Системите, задоволяващи тези нужди, са системата на социалните услуги и системата на здравеопазване. Законът за социално подпомагане и Правилникът за неговото прилага. От друга страна, дългосрочните здравни услуги се регламентират от в Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. В съответствие с нормативната уредба институционални здравни грижи се оказват в болници за продължително лечение, за рехабилитация, за продължително лечение и рехабилитация, както и в домовете за медико-социални грижи - т.е. в структури, от националната система за здравеопазване, се посочва в картата.
На страната ни ще бъде необходим все по-голям капацитет за дългосрочни грижи и развитие на здравни и интегрирани здравно-социални услуги и мрежи за солидарност и грижи, сочат изводите на експертите. Във всички области на страната е налице сериозен дефицит на разкрити легла за дългосрочни грижи. Анализът показва, че дори в областите като Враца, Плевен, Стара Загора, в които има регистрирана достатъчна осигуреност с легла за дългосрочни грижи, тя се дължи единствено на наличието на специализирани болници за продължително лечение на определен тип заболявания (белодробни, психиатрични и др.), което не покрива общите нужди от дългосрочни грижи на населението, категорични са експертите.
Част от причините за това е
липсата на адекватно регламентиране и финансиране на дейностите по предоставяне на продължително лечение и палиативни грижи.
НЗОК заплаща за продължително лечение на болни с определени заболявания след епизод на активно лечение само по 4 клинични пътеки. Въведените изисквания за изпълнението на тези пътеки се доближават до изискванията за активно лечение, при значително по-ниски нива на финансиране. Това не мотивира лечебните заведения да разкриват легла за продължително лечение, поради което голяма част от болните с нужда от такова лечение продължават да се лекуват в структури за активно лечение, което не само натоварва този леглови фонд, но е свързано и със значително по-високи разходи за болнично лечение.
Подобна е ситуацията и с леглата за палиативни грижи. Финансирането на палиативните грижи към настоящия момент може да се извършва само по линия на НЗОК чрез клинична пътека „Палиативни грижи при онкологично болни”. В момента по тази клинична пътека работят само 25 лечебни заведения за активно лечение.
Освен ниската цена, в утвърдения алгоритъм на клинична пътека съществува ограничение за болничен престой до 20 дни в рамките на терминален стадий на онкологично заболяване в рамките на 6 месеца. Освен това, независимо, че от 2012 г. се позволява изпълнението на тази пътека и в хосписи, на практика изпълнението ѝ там е трудно, тъй като са заложени ненужно високи медицински изисквания към изпълнителите, отбелязват експертите.
В страната са регистрирани и 47 хосписа с общо 1325 легла, които предоставят грижа срещу заплащане с лични средства, а качеството на предоставяните грижи често е обект на обществено недоволство, констатира още анализът.
Недостатъчно ефективното финансиране на дейността на хосписите засега води до натоварване на болниците за активно лечение
с несвойствени дейности, за да компенсират дефицита на системата. Общият извод, които може да се направи, е че при настоящото състояние на системата на здравеопазване голяма част от нуждите на населението от дългосрочни грижи се покриват частично от болничните структури за активно лечение, което води до неефективно разходване на публичните средства. Останалата част от потребностите остават незадоволени, сочи друг важен извод на експертите.
В картата се подчертава, че актуалната ситуация налага промени, които трябва да се предприемат, за да се постигне адекватно задоволяване на потребностите в бъдеще. Този подход предвижда комплекс от интервенции и инвестиции в изграждане на адекватна система за продължително лечение и палиативни грижи, която да бъде интегрирана като с останалите части на здравната система – извънболнична и болнична помощ, така и със социалната система, осигурявайки необходимата приемственост и качество на грижите. Политиките в тази насока са залегнали и в Националната програма за развитие „България 2030“ и Националната здравна стратегия 2030, които предвиждат мерки за стимулиране развитието на предоставяните в лечебните заведения здравни услуги, свързани с продължителни здравни грижи
В районите, в които има излишък на болнични ресурси
НЗОК ще сключва селективно договори с лечебните заведения, който осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората.
По този начин публичните средства ще бъдат насочени изцяло към гарантиране на базовата структура на болничната система, осигуряваща здравните потребности на населението по места, в това число и дългосрочните грижи.
Усилията ще бъдат насочени основно към намаляване на броя на леглата за активно лечение на остри заболявания, развитие на високотехнологични диагностични и лечебни услуги и развитие на структури за рехабилитация, за продължително лечение и палиативни грижи. Много малки и неефективни болници за активно лечение биха могли да бъдат преустроени в медицински центрове с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и в структури за дългосрочни грижи, които да осигуряват цяла гама от социални и медицински грижи: амбулаторни услуги, включително мобилни медицински грижи, физиотерапия, услуги за дневни грижи и в известна степен грижи за отдих и палиативни грижи, предоставяни както на място, така и в домашна среда.
В картата са предвидени и мерки за осигуряването на дългосрочни здравни грижи за деца, както в Центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания (ЦКОДУХЗ), така и извън тях.
Бъдещите интервенции в осигуряване на потребностите от дългосрочни грижи за деца следва да са насочени към развитие на
самостоятелни структури за дългосрочни грижи за деца в рамките на педиатричните структури на 2-ро и 3-то ниво на педиатрична помощ,
като те трябва да бъдат осигурени с инфраструктура (помещения и оборудване) изцяло адаптирана към нуждите на децата, както и с персонал с подходяща компетентност. В тези структури следва да се осигурят условия както за стационарно лечение и грижа, така и за продължителни амбулаторни грижи и рехабилитация, се посочва в картата.
По отношение на хората с психично заболяване целта е да се ускори процесът на разкриване на подходящи социални услуги за осигуряването на психосоциална рехабилитация в общността - дневни центрове, защитени жилища за хора с психични разстройства и други. Тези услуги ще осигуряват възможности за пълно възстановяване на социалните функции на пациента, а в тежките случаи на болестта – ограничени способности за самообслужване. Процесът на изграждане на капацитет за грижи в общността ще се планира на база на установените потребности в процеса на деинституционализация и ресоциализация на болните с психични разстройства, е посочено още в картата. Ще бъдат използвани нормативно установените възможности за
разкриване на социални услуги към лечебните заведения с разкрити психиатрични структури – ЦПЗ, ДПБ и МБАЛ.
В картата са заложени и мерки за подобряване на системата за палиативни грижи.
Широко разпространена е и практиката в много от болниците за активно лечение да се провежда лечение пациенти в терминално състояние, което противоречи принципно на философията за палиативни грижи въобще, се отбелязва в документа. Това налага да се осигурят регулативни механизми и инвестиции в осигуряване на структури за палиативни грижи във всички лечебни заведения, осъществяващи комплексни онкологични грижи на 1-во, 2-ро и 3-то ниво, предвижда картата.
