В окончателния проект на медицинския стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" изрично е предвидена категория „хронични белодробни заболявания", включваща не само обструктивен/спастичен бронхит и бронхиална астма, но и ХОББ, интерстициални заболявания, постоперативни и посттрансплантационни състояния. Това казва министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов в отговор на въпрос от депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев.
Народният представител подчертава, че в проекта са включени единствено обструктивен/спастичен бронхит и бронхиална астма. „Първото с известна доза диагностичен консерватизъм, а второто с много по-нисък приоритет от нуждите на пациенти с хронична дихателна недостатъчност и ХОББ (nо аналогия със сърдечната), както и широката гама от интерстициални заболявания и постоперативни/ посттрансплантационни случаи, при които физикалната терапия и рехабилитация имат нерядко решаващо значение. Като препоръка, ако текстът се промени на „хронични белодробни заболявания (по подобие на стомашно-чревните и чернодробно-жлъчните), ще имаме много по-пълноценен стандарт", казва д-р Симидчиев.
„Така предложеното уточнение вече е интегрирано в окончателния текст, с цел да се гарантира пълноценен и актуален стандарт, съобразен с потребностите на пулмологичната и рехабилитационната практика", допълва министър Кирилов.
„По отношение на инфраструктурните изисквания в текста е предвидена възможност за алтернативно решение: когато по архитектурни или технически причини „топла връзка“ е невъзможна, лечебното заведение може да осигури помещение за следпроцедурен прием, оборудвано с легла, душове, санитарни възли и обособени работни места за наблюдаващия медицински персонал. Така финалният проект на стандарта предлага гъвкавост, която позволява на лечебните заведения с различен архитектурен профил да отговорят на изискването без непосилни за тях инвестиции.
Относно изискванията за инхалационно лечение в проекта е предвидено изграждане на функционално обособена структура/кабина за инхалационно лечение. Записано е, че индивидуалната аерозолотерапия се извършва в боксове с осигурен достъп за наблюдение; боксовете се осигуряват със самостоятелна всмукателна вентилация и процедурна мивка с течаща вода. По този начин се осигурява защита на медицинския персонал от хронична експозиция на аерозоли.
Относно изискването за електро- и светлолечение над кота 0 - формулировката е свързана с принципите на електробезопасност и влагозащита. При електролечение се изисква помещенията да са над нивото на терена, за да се предотвратят рискове от токов удар при наводняване. За светлолечението са предвидени и други специфични изисквания - напр. адекватна вентилация при озонообразуване, които не са свързани с нивото на помещението“, уточнява здравният министър.
Доц. Кирилов съобщава още, че всички въпроси, предложения и становища, постъпили в срока за обществено обсъждане на акта ще бъдат обсъдени с оглед създаване на условия и критерии, изпълнението на които ще гарантира качествена и достъпна медицинска дейност в областта на физикалната и рехабилитационна медицина.
