Екипът на доц. Боряна Аврамова в Клиниката по детска клинична хематология и онкология към болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ успешно извърши трансплантация на костен мозък на 5-годишно дете, диагностицирано с остра лимфобластна левкемия. Детето беше изписано вчера, а трансплантацията беше първата от три години насам в лечебното заведение.
„Това е едно дете, което навърши пет години точно ден преди интервенцията. Без да го планираме така, се оказа най-големият подарък за рождения му ден“, каза пред БНТ доц. Аврамова.
По думите й острата лимфобластна левкемия е най-честото злокачествено заболяване в детска възраст. При повечето пациенти заболяването се повлиява от химиотерапия, но при малка част настъпва рецидив – едно от най-сериозните предизвикателства пред лекарите. „Въпреки напредъка в медицината – с появата на нови имунотерапии и клетъчни терапии – трансплантацията на костен мозък остава най-сигурният и често единствен шанс за пълно излекуване при рецидивиралите случаи“, поясни доц. Аврамова.
След трансплантацията се прави генетично изследване на 30-ия ден, с което се установява дали новият костен мозък е донорски. В този случай резултатите са били категорични – донорският костен мозък се е прихванал успешно.
„На този етап можем да кажем, че трансплантацията е успешна. Разбира се, предстои дълъг път – първите 100 дни са най-рискови, а около година ще е нужно наблюдение и грижи, за да сме сигурни, че всичко е под контрол“, допълни доц. Аврамова.
Тя разказа, че прекъсването на трансплантациите на костен мозък на деца у нас за три години е притеснило онкохематолозите, че са изгубили форма, въпреки огромния опит, който имат. „През тези три години повечето нуждаещи се от трансплантация пациенти отиваха в чужбина. Някои бяха насочвани от нас, други по свои пътища. Беше много важно тези родители да ни се доверят, защото без това доверие нямаше да се случат нещата толкова лесно“, каза още доц. Аврамова.
В Клиниката са се върнали част от напусналите онкохематологични медицински сестри, което е позволило трансплантациите да бъдат възстановени.
„Мотивацията в нашата среда е сложна, защото не е само финансова. Много е важно в какви условия се работи, какъв е екипът, кой е учителят, както и самата нагласа на работещите дали могат да гледат на децата пациенти както на собствените си деца“, каза доц. Аврамова.
РЕСПЕКТ!!!