От 10 до 15 деца годишно се нуждаят от алогенни трансплантации и между 15 и 20 деца – от автоложни. Прекъсването на костно-мозъчните трансплантации през последните две години нанесе много щети. Част от децата бяха пращани в чужбина, а други не успяха да стигнат до това високоспециализирано лечение. Това каза пред БНТ началникът на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ доц. Боряна Аврамова.
По думите й причината за прекъсването е била заради невъзможността да бъдат осигурени медицински сестри, които да гледат тези пациенти. „Това е една от най-важните функции на персонала, на трансплантационните екипи – грижата за пациентите в посттрансплантационния период, както и подготовката преди самата трансплантация“, допълни доц. Аврамова.
Началникът на Клиниката по детска клинична хематология и онкология заяви, че отливът на персонала е заради недостатъчното заплащане. Доц. Боряна Аврамова се обърна към депутатите и апелира максимално бързо да се намери начин да се направи законова промяна, която ще гарантира финансирането на клиниките по детска хематология.
„Нужно е да се намерят начини за законодателни промени, така че клиники като нашата, а те са още две, да бъдат финансирани целево, така че да могат да бъдат осигурени достатъчно високи заплати за персонала и да не изпадаме повече в такава ситуация“.
В момента в ИСУЛ разполагат с минимума брой сестри, около 10, които са крайно недостатъчни. „Започваме от най-простото – автоложните трансплантации. Предстои да преминем и към алогенните, но това ще стане бавно, защото сме на минимума, а са нужни добре обучени сестри, за което е нужно време“, каза още доц. Аврамова.
