„Най-често срещани сред медицинските специалисти са тревожността и синдромът на професионалното прегаряне – трайна умора и изтощение от работата, дори мисловно изтощение. Тогава идва това, което наричаме „тихо напускане“ – състоянието, когато мотивацията спада и човек присъства физически на работа, но не и емоционално“. Това каза пред БНР доц. Момчил Баев, автор на монография за психичното здраве на медиците, преподавател в Нов български университет и основател на фондация „Астра форум“. Той бе категоричен, че всички тези проявления на синдрома на професионалното прегаряне са проблем на българската здравна система.
„Медицинските специалисти често са определяни като гръбнака на системата. Аз обаче бих казал, че те са по-скоро сърцето на тази система, която я кара да бъде жива и да действа всеки ден“, посочи той.
Доц. Баев призна, че идеята да тръгне по пътя на това изследване и да напише монографията се е родила по време на COVID пандемията, когато е видял на живо случващото се в нашите лечебни заведения и си е дал сметка в какво напрежение са работили медицинските специалисти.
„Токсичната работна среда е фактор №1, основна причина за напускане на медицинските специалисти на работното им място, а понякога и на системата“, каза доц. Баев.
По думите му, в много отношения работната среда зависи от политиката на лечебните заведения, най-вече на болниците, и в частност – на ръководителите им.
„Работната среда зависи от ръководителите, тонът се определя от тях, затова е важно средата да се промени“, подчерта доц. Баев.
Прав е лекаря! А унижението идва и от ниското заплащане. Народът свикна с мисълта, че трудът на медицинските специалисти не струва много, съответно и те не струват много. Щом като малко им се плаща, значи може да ги купиш и продадеш с хонорара си на общак в строителството. И ето как неграмотен почва да дава акъл...
Хвала за този доцент, че е схванал разликата между сърцето и гръбнака, но така като го гледам много още има да преживее докато разбере, това което иска да научи
Доц. Баев, изводът Ви за прегарянето е верен, но не и причината. Аз съм лекар с 35 години трудов стаж в голяма болница. С годините ентусиазмът и идеализмът изчезнаха. И, колкото и странно да Ви звучи, дори парите не са от основно значение. Ние знаехме къде отиваме и какво ни очаква като работа. Но за 35 години се промени обществото. Хората имат нереални очаквания, които са далече от действителността. Възприемат ни като роботи без чувства и емоции, ежедневна вербална агресия, заплахи и изисквания от пациенти и близките им, които очакват невъзможното. Хора, които пишат с правописни грешки, дават оценки. Медиите търсят сензации и разрушават психиката и живота на всеотдайни лекари. Деградацията на обществото е навсякъде. Изоставени от близките си възрастни хора, които търсят виновен. Агресията е норма, "вие сте длъжни". И не, защото лекарите не сме обучавани на комуникация, комуникацията е в домашното възпитание и образованието. Не ние, лекарите, се нуждаем от психологическа подкрепа, от лечение се нуждае обществото. След спасяването на живот, след 12 часово нощно дежурство, отваряш новините и четеш помия - " лекари-убийци", "бийте ги", "мафия", написано от националните медии. На другия ден отиваш на работа с удовлетворение и ентусиазъм, нали? И се усмихваш любезно, докато те обиждат. Така че лекари все повече няма да има, но основната причина е унижението и обидите, които понасяме ежедневно от цялото общество. Вие няма да прочетете това, но поне си излях душата и огорчението.
до коментар от 17.44.05 Много точно написано. За съжаление колко освен мен са го прочели...