Център за белодробни трансплантации в България няма и да има, илюзия е, че в България някога ще има такъв център. Това заяви пред БНР кардиологът от УМБАЛ „Св. Анна“ доц. Васил Велчев.
Лекарят коментира ситуацията с пациентите с белодробна хипертония у нас и възможностите за тяхното лечение. Той се спря подробно на крайната фаза на лечението – белодробната трансплантация, като от думите му стана ясно, че не е оптимист по отношение на организацията на тази дейност.
„Бих искал в България да има утвърден път за пациентите, които се насочват за белодробна трансплантация, което е крайният вариант за лечение на тази болест, да можем рано да реферираме нашите пациенти за оценка и те да имат някаква предвидимост, защото в момента референциите са хаотични и никой не знае доколко могат да бъдат реални. Идеята е нашите три центъра, които са в България, да имат формални взаимоотношения, така че да могат да представят нашите пациенти на колеги в Европа, които се занимават с белодробна хипертония, и те да имат реален шанс да влязат в реална листа на чакащите, за да можем да сме сигурни, че поне някои от тях ще бъдат трансплантирани“, коментира доц. Велчев.
Той уточни, че става въпрос за формална афилиация с европейски център, който да поеме и пациентите от България, чакащи за трансплантация.
„Дълго време мислехме, че по някакъв официален път нашата Здравна каса би могла да сключи договор с голям център от типа на този във Виена, така че да можем да насочваме нашите пациенти, без ние да се занимаваме с административните формалности, да се грижим само за медицинската страна на проблема. Но за съжаление, по една или друга причина, това не се случва. Имаше идеи, че в България е възможно да се направи такъв център за трансплантация, ходиха хора, обучаваха се, върнаха се, но това не е по силите на здравна система като нашата – това е моето твърдо убеждение“, заяви специалистът.
По думите му трансплантациите в България страдат от много неща – хронично недофинансиране, липса на донори, стимули за екипите, които работят.
„Белодробната трансплантация, за съжаление, е високотехнологичен и много скъп процес. Държави като Словения, които имат три пъти по-голям от нашия БВП, също нямат център за трансплантация. Много държави решават проблема, като се ориентират към голям център, който вече има опит, натрупани ресурси, така че да може пациентите да получат най-доброто“, коментира още той и отбеляза, че тази връзка у нас е прекъсната още преди години.
Доц. Велчев изрази скептицизъм и по отношение на възможността да се включим като референтен център към европейската референтна мрежа на бял дроб. По думите му принципът на финансиране в нашата здравна система е такъв, че няма възможност за натрупване на преференциално финансиране в една точка, за да може да се вдигне нивото спрямо общото ниво в България. „Това не е само за белодробната хипертония. Много от проблемите в кардиологията изобщо страдат от това, че няма възможност за изграждане на референтни центрове. По отношение на трансплантациите на сърце, на устройствата, които подпомагат кръвообращението, по отношение на трансплантациите на бял дроб, ако щете дори по отношение на иновативните терапии за смяна на сърдечни клапи. Т. е. всичко това са усилия, които изискват мотивиран, голям екип и съответното финансиране и подпомагане, защото няма как една стандартна пътека да финансира дейност, която е на върха на европейската кардиология“, смята лекарят.
От думите му стана ясно още, че към момента търсенето на възможност за трансплантация на бял дроб е усилие на самата пациентска организация, доколкото те могат да помогнат, а самите пациенти нямат ресурс да намерят самостоятелно решение на този проблем. Пациентите могат да кандидатстват и за финансиране от НЗОК, но тя покрива само болничния разход, а той е последен етап от цялата организация, посочи доц. Велчев. Той отбеляза още, че не е решен и проблемът с приема на пациенти в центъра във Виена. От казаното от него стана ясно, че центърът не приема пациенти за трансплантации от България по логистични и законодателни причини.
У нас в момента трите центъра лекуват 200 пациенти с белодробна хипертония, като бройката варира. По изчисления на лекарите има поне още толкова, които не са открити от здравната система.
