„Отохирургичната намеса е само един етап от дългия процес по възстановяването на слуха. Поставянето на импланта е сложна процедура, но това е само част от една верига от последователни действия – от диагнозата до години наред работа след това”. Това каза пред Нова Нюз доц. Дончо Дончев, началник на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ болести на ВМА.
По неофициални данни в България около 120 хиляди души живеят с различна степен на слухови нарушения, а за децата със слухови и речеви затруднения възстановяването и развитието далеч не приключват с медицинската намеса, като е много важно да се разбере, че истинската работа започва след нея и изисква години целенасочена рехабилитация и подкрепа, стана ясно от думите му.
Доц. Дончев бе категоричен, че поставянето на диагнозата „глухота“ не е присъда и благодарение на напредъка в науката и технологиите възстановяване може да се постигне.
„Имаме достатъчно млади, добре подготвени кадри за работа в слухово-речева рехабилитация, но трябва да им се намери място за работа“, каза специалистът и уточни, че вярната посока е да се мисли да изграждането на такива центрове с активното съдействие на родители и неправителствени организации.
Доц. Дончев подчерта, че имплантът възстановява нефункциониращата част на слуховата система, но мозъкът е този, който трябва да се научи да чува.
„Имплантът осигурява ухото, но мозъкът е този, който ни дава слуха, а след това и говора. Това не е просто подпомагане. Това е основната работа, която започва след имплантацията”, обясни той.
По думите на специалиста рехабилитацията трябва да се случва в среда, различна от болничната и съобразена с възрастта и развитието на децата, като има добри примери от други страни в Източна Европа – Чехия, Унгария, Румъния, Хърватия, Сърбия.
„Трябва да има условия, които да предразполагат и малките деца, и порасналите юноши. Това не са само глухи деца. Някои имат остатъчен слух, който трябва да се развива”, добави той.
Неговото мнение сподели слухово-речевият рехабилитатор Таня Димитрова. Тя обясни, че вече има контакти със Столична община, като на срещите е коментирана темата за създаването на такива центрове.
„Бяхме поканени от Комисията по здравна и социална политика към Столична община. Бяха ни предложени две пространства в поликлиники. Имаше добър тон и добро отношение, но за съжаление все още нямаме център за рехабилитация”, заяви Таня Димитрова.
Тя подчерта, че предложенията не са били приети, защото философията е била драстично различна.
„Ние не искаме децата да продължават да бъдат пациенти. Искаме да бъдат в пространство, в което да усещат положителност и един хубав, плавен преход”, каза Димитрова и подчерта, че усилията са насочени към това диалогът със Столична община да продължи.
Набеден доцент, който подскачаше с камуфлажната си униформа, изпращял от военната мисия.