Новите биологични терапии дават възможности за контролиране на симптомите на тежка астма, от която страдат между 3 и 5% от пациентите с астма. Това доц. Милена Енчева, началник на Клиниката по пневмология и фтизиатрия към Военномедицинска академия, в интервю за БТА по повод Световният ден на астмата, който се отбелязва днес. Идеята да има такъв ден е на Глобалната инициатива за астма (Global Initiative for Asthma – GINA), а тази година мотото е „Обучението за астма дава възможности“.
Съвременната биологична терапия помага на засегнатите от тежка астма пациенти да постигнат много добро качество на живот, постигайки контрол над болестта и да избегнат нежеланите ефекти от лечение с кортикостероиди, подчерта доц. Енчева.
Тя обясни, че биологичната терапия за лечение на тежка астма е изцяло реимбурсирана от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Немалко пациенти обаче не са информирани за прилаганата терапия, отбеляза тя.
По думите й, в България от астма вероятно са засегнати над 400 хиляди души, а заболяването може да се прояви във всяка възраст.
„В клиниката лекуваме пациенти, които за първи път се диагностицират с астма след 50-годишната им възраст, дори имаме пациенти, които за първи път се сблъскват с астма, когато са над 70-годишна възраст. Биологичната терапия на астма, е достъпна и за българските пациенти, като тя се прилага при тежка форма на болестта. Терапията е насочена срещу клетки и интерлевкини - биологично активни медиатори, които са отговорни за симптомите на заболяването – бронхиално възпаление, бронхоспазъм, хиперсекреция и други“,каза още специалистката.
По думите ѝ с биологичната терапия се постига много добър контрол на симптомите, а едно от най-големите постижения на биологичната терапия е, че пациентите, които са използвали многократно кортикостероиди в различни форми в продължение на години, значително намаляват дозите им или ги спират изцяло.
„Както е известно, честата употреба на кортикостероиди се свързва със значими нежелани ефекти - вторична хипертония, диабет, остеопороза, катаракта, мускулна слабост, повишено телесно тегло и други“, допълни тя.
Доц. Енчева се спря и на темата за информираността на лекари и пациенти за особеностите на заболяването.
„Информираността и обучението на пациентите с бронхиална астма относно поведението им за хода на болестта и правилното лечение има много голямо значение за постигане на контрол на симптомите. Лекарите, ангажирани с проблема бронхиална астма, основно лични лекари и пулмолози, трябва да познават общоприетите препоръки за лечение на болестта, базирани на медицински доказателства“, обясни тя.
Пулмологът отбеляза че изявите на астмата започват след преболедувани вирусни или инфекциозни заболявания,
„Бронхиалната астма често започва в детска възраст, след което има голям период на затишие и в по-зряла възраст болестта се реактивира. В други случаи, обаче, астмата има късно начало, в различни възрастови групи, провокирана от инхалаторни тригери – фини прахови частици, алергени, тютюнопушене, професионални вредности. Астма може да се диагностицира след 30, 50 и дори 70-годишна възраст. Началото няма корелация с тежестта на болестта.
„Има пациенти, които никога не са имали симптоми, но скоро след първите оплаквания бързо прогресират до тежки форми на бронхиална астма“, каза още доц. Енчева.
Тя отбеляза още, че кашлицата не е най-типичният и единствен симптом на астмата, но това, което най-често води пациентите при лекаря е точно сухата, дразнеща и мъчителна кашлица, често спастична и протичаща като пристъп, обясни лекарят. По думите ѝ типични са задухът при издишване, стягане и бодежи в гърдите, като симптомите често се проявяват нощем или призори, след събуждане.
„Има различни класификации на астмата, в зависимост от етиологията, тригерите, механизмите, които участват във възпалението на дихателните пътища и клетките, предизвикващи това възпаление. По-често срещаните прояви са алергичните и пациентите винаги питат дали, ако се отстрани алергенът, ще изчезне и астмата. Логично е да е така. Обикновено, когато има точно определени алергени, лесно можем да кажем на пациента да ги избягва, но за съжаление страдащите от алергия и от алергична астма много често проявяват множество алергии. Не винаги може да се идентифицира причинителят, а често те са много. Няма как пациентът да избегне полените, например, които са във въздуха, или алергените, които са в домашния прах“, каза още специалистката.
Няма как това замърсяване да не се свързва с респираторни болестни състояния, по-специално на алергичните и на бронхиалната астма. Фините прахови частици, които са навсякъде, са разпространители на много алергени, допълни тя.
Според доц. Енчева не може да се твърди с категоричност, че след пандемията се е повишил броят на болните от астма, но се вижда, че има много пациенти, които след коронавирусната инфекция отключват прояви на бронхоспазъм.
„При някои пациенти състоянието е преходно и след адекватно лечение изчезва. При други пациенти обаче се появява рецидивиращо и при тях трябва да приемем диагнозата бронхиална астма. Изявата на бронхиална астма може да се свърже и с други вирусни и инфекциозни болести, така че не би трябвало да твърдим, че коронавирусът е причината за астма“, добави тя.
"Биологичната терапия за пациентите с тежка астма постига много сериозен контрол на болестта, като чрез нея се постига „ремисия“ на бронхиална астма - настъпват периоди, в които липсват или много рядко се проявяват симптоми на бронхиална астма. Няма понятие като „излекуване на бронхиална астма“, но има постигане на контрол. Астмата може да се изяви винаги, ако веднъж е съществувала у човека", отбеляза още пулмологът.
