„Атеросклерозата започва рано и протича тихо. Именно затова профилактиката е най-силното ни оръжие. Контролът на кръвното налягане, липидите, движението и отказът от цигарите могат значително да намалят риска от инфаркт и инсулт“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ инвазивният кардиолог доц. Ивайла Желева.
По думите й съвременната медицина залага все повече на първичната профилактика, а в България разполагаме с всички модерни методи за ендоваскуларно и съдовохирургично лечение, но достъпът до тях остава ограничен за пациенти от малките население места.
„Все още вървим след заболяването, а трябва да има превенция“, каза доц. Желева.
„Атеросклерозата е хронично заболяване, което започва много по-рано, отколкото повечето хора предполагат – започва още от раждането на детето. Тя дълго време може да се развива без никакви симптоми“, обясни специалистката.
По думите й заболяването е системно и мултифакторно, а не локален проблем на отделен съд или орган. В развитието му участват редица рискови фактори – повишени нива на холестерол, артериална хипертония, диабет, тютюнопушене, затлъстяване, стрес, обездвижване, нездравословно хранене и наследствена предразположеност.
Доц. Желева определи фамилната обремененост като един от най-сериозните рискови фактори.
„При пациенти, в чиито семейства има ранни инфаркти или инсулти, вероятността за развитие на атеросклероза е значително по-висока. Затова профилактиката при тях трябва да започне по-рано“, категорична бе тя.
Специалистката подчерта, че профилактичните прегледи и оценката на съдовия риск са от ключово значение, а освен изследване на липидния профил, при рискови пациенти се препоръчват и образни изследвания, като основното сред тях е доплеровото изследване на сънните артерии и артериите на крайниците – то може да даде ценна информация за състоянието на съдовете още преди появата на симптоми.
Доц. Желева подчерта, че определянето на местоположението на атеросклеротичните плаки също е от съществено значение.
„Колкото по-голям и по-централен съд е засегнат, толкова по-сериозен е рискът. Запушването на коронарна артерия може да доведе до инфаркт, а засягането на сънните артерии – до исхемичен инсулт. Важно е обаче да се знае, че артериалното налягане трябва да се държи под контрол и да се достигат оптималните стойности“, каза доц. Желева.
„Повишеното кръвно налягане не само съпътства заболяването, но и ускорява развитието му. Постоянното механично напрежение върху съдовата стена улеснява нейното увреждане и създава условия за натрупване на плаки“, посочи тя.
Доц. Желева бе категорична, че лечението започва с промяна в начина на живот, но тази промяна трябва да е постоянна и да не прекъсва дори и след проведено интервенционално лечение, поставен стент или съдова операция.
„При необходимост се назначава медикаментозна терапия със статини, а при пациенти със затлъстяване и метаболитен синдром все по-голямо място намират и съвременните терапии от групата на GLP-1 агонистите“, допълни тя и обясни, че при напреднала атеросклероза обаче медикаментите невинаги са достатъчни.
„Няма лекарство, което да разтвори вече формирана и значимо стесняваща съда атеросклеротична плака. В такива случаи се налагат ендоваскуларни процедури, стентиране или хирургично лечение“, подчерта тя и обясни, че у нас се прилагат и са достъпни най-съвременните подходи за ендоваскуларно лечение, като до отворена хирургия се стига по-рядко. В заключение тя препоръча на всички млади мъже на възраст около 45 години, а вече и на жени в по-ранна възраст да проявят активност и да търсят консултация с кардиолог, да следят стойностите на кръвното налягане и да се насочат към превенция възможно най-рано.
Снимка: Acibadenm City Clinic Болница Токуда
