България е успяла да намали употребата на антибиотици след на въвеждането електронните рецепти от 1 април 2024 г. и намалението е рязко – за цялата 2024 то е със 17%-20% спрямо 2023 г., но все още сме далеч от таргетните нива, определени от ЕK. Това каза пред БНР доц. Иван Иванов от Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).
Той обясни, че намалената употреба на антибиотици се отнася както за лечението на инфекции в обществото, така и в болниците. По думите му обаче все продължава да бъде остър проблемът с антибиотичната резистентност и една от причините за това е масовата употреба на широкоспектърни антибиотици – една инерция, останала от COVID пандемията.
Доц. Иванов подчерта, че все още България е далеч от изпълнението на препоръката поне 65% от изписваните антибиотици да са от групата ACCESS, които са с по-тесен спектър, респективно с имат по-малък потенциал да предизвикат резистентност.
Той бе категоричен, че много сериозен проблем остава свръхупотребата на цефалоспорини, като 2-3 продукта от тази група представляват 30%-40% от назначенията.
Широко разпространение продължава да има Стрептококус пнеумоние, независимо, че има ваксина за възрастни, а при децата такава се прилага вече над 15 години, каза специалистът и обясни, че една от причините за това е прекомерната употреба на цефалоспорини, основно в извънболничната помощ.
„За съжаление се наблюдават все повече и извънваксинални серотипове, които не се покриват от ваксината“, допълни той. Доц. Иванов уточни, че ваксината, която се прилага у нас, е 10-валентна, докато в други държави има и 13-валентна.
Почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пнеумоние, особено в интензивните отделения. Мултирезистентни щамове има и в урологиите, а една от много сериозните последици е изписването на пациенти, които са носители и особено ако са възрастни или имунокомпроменирани, при тях впоследствие могат да настъпят тежки усложнения, стана ясно от думите му.
„Медиите докладваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже в момента тече, доколкото ми е известно, съдебно производство, така че там нещата са наистина много критични. Този щам, който наблюдаваме, вече е почти във всички болници. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там нивото на заразяване е масово“, каза той.
Има много нерешени въпроси в областта на болничната хигиена, вътреболничните инфекции и липсата на регистри, мулитрезистентните и панрезистентните щамове, липсата на скрининг при постъпване на пациента и други, подчерта доц. Иванов.
„У нас не са регистрирани най-новите антибиотици за панрезистентни и мултирезистентни микроорганизми, лечението с тях е много скъпо – 20 и повече хиляди лева, трудно може да си го позволи болница, не винаги може да е достъпно за пациента. Но дори и ако се доставят, към тях може да се развие резистентност, ако не спазват правилата за хигиена“, подчерта той.
Доц. Иванов посочи още, че страната ни все още няма утвърдена национална стратегия за борба с антимикробната резистентност, а в момента заедно с ветеринарни специалисти се работи над детайлите от националния план в тази сфера.
„На финалната права сме, надявам се догодина да имаме стратегия и план“, каза той.
Доц. Иванов посочи още, че се работи над наредбата за националния стандарт по вътреболнични инфекции, има и други нормативни актове, които трябва да се разработят, като например адекватна наредба, с която да се оптимизира изписването на антибиотици в извънболничната помощ.
