У нас трябва да бъде разработена Национална стратегия за превенция и лечение на алергичните кожни заболявания. За това призова на пресконференция в централата на БЛС дерматоложката доц. Жана Казанджиева, председател на Секция „Дерматоалергология“ при Българското дерматологично дружество.
Срещата с медиите бе организирана по повод Световния ден за информираност за атопичния дерматит, който се отбелязва днес. Домакинът на проявата – председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, увери, че съсловната организация на българските лекари винаги се е стремила да подкрепя политики и решения, които са в интерес на пациентите.
Според статистиката това е най-разпространеното дерматологично заболяване, което води до сериозни нарушения в качеството на живот. Това определя и неговата голяма социална значимост. Приема се, че у нас от атопичен дерматит са засегнати не по-малко от 400 000 деца и близо 200 000 възрастни.
По данни на специалистите 97% от пациентите с тежка форма на атопичен дерматит и 85% от тези с умерена форма имат нарушения на съня, 86% изпитват сърбеж всеки ден, 61% имат тежък до непоносимост непоносим сърбеж, а 57% са с намалена активност по време на работа. Съвременната дерматология определя атопичния дерматит като системно заболяване с възпалителен и автоимунен характер.
По думите на дерматолога проф. Развигор Дърленски прогнозите сочат, че до 2030 г. всяко трето дете ще страда от заболяването, а до 2050 г. всяко второ ще бъде засегнато от него.
Според специалиста високата честота на атопичния дерматит, разнообразната клинична картина и трудното овладяване на симптомите, особено при тежките форми, постоянните високи разходи за овлажняващи продукти – емолиенти, които могат да достигнат до 3000 лв. на месец, честите периоди на нетрудоспособност и съпътстващите депресивни разстройства превръщат заболяването в социалнозначимо и поставят с особена острота въпроса за неговото ефективно лечение със съвременни средства.
Според доц. Мариана Трашлиева, която е сред първите български дерматолози, работили активно над отделните аспекти на заболяването, е много важен индивидуалният подход към пациента и съобразяването с неговите личностни характеристики. Да бъдат ангажирани и психолози в работата с хора с тази диагноза, призова тя.
Отскоро българските пациенти имат на разположение иновативна терапия с JAK – киназен инхибитор, малка молекула със специфичен прицелен механизъм, която потиска възпалението и блокира патологичната свръхреакция на имунитета. Лекарственият продукт се реимбурсира от Здравната каса, но все още процесът е много тромав и по тази причина началото на терапията е забавено.
По думите на Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания, е необходима ясна нормативна регулация, която да фиксира точни срокове от времето на включването на медикаментите в Позитивния лекарствен списък през определянето на МКБ и критериите за лечение, на които ще се основава реимбурсацията от НЗОК.
„Без тези стъпки забавянето и отлагането за пациентите ще продължат и това важи и за много други медикаменти не само в дерматологията, но и в ревматологията, нефрологията, ендокринологията“, категорична бе тя.
