За момента няма нищо особено притеснително по отношение на епидемичната обстановка у нас, по-скоро се притесняваме от случващото се в Европа и света. Това каза пред БНТ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. По думите му наистина в момента заболеваемостта от коклюш е по-голяма, ето защо Здравното министерство подготвя указания до общопрактикуващите лекари, педиатрите и лечебните заведения от цялата здравна мрежа, очаква се и PCR диагностика на инфекцията да може да се прави на повече места, а не само в София, за да може максимално да се ограничи разпространението.
„В Европа от миналата година започна едно възраждане на позабравени болести. Има обяснение – с големите движения на групи хора, отпадане на мерките за респираторните заболявания, натрупване на контингент деца, които по някаква причина не са напълно или частично имунизирани. Това доведе до сериозно повишаване на заболеваемостта от дифтерия, коклюш, морбили, варицела“, обясни той.
Доц. Кунчев посочи, че от около година най-голямото притеснение в Европа е морбили, но България е една от трите страни в ЕС, заедно с Гърция и Исландия, в които няма епидемия.
„Това показва, че имунизационното покритие, което сме постигнали, е доста добро. Да, то не е 95%, към което се стремим, но е много близко до това. Условия за развитие на болестта няма“, категоричен бе епидемиологът.
Доц. Кунчев обясни, че като цяло ситуацията в съседна Румъния продължава да е тревожна, защото случаите на морбилна инфекция са надхвърлили 4000, от тях 4-5 смъртни, което разбира се предполага и риск от внос, но бе категоричен, че условия за развитие на болестта у нас няма.
Епидемиологът се спря и на проблемите със заболеваемостта от коклюш у нас, която е по-голяма в сравнение с миналата година, но обясни, че болестта се диагностицира по-трудно.
„2023 г. сме имали 12 случая за цялата страна, за цялата година. Сега са над 50, но има някои особености – нетипично върви коклюшът, по-трудно се поставя диагнозата – има го и при неимунизирани, и при частично имунизирани, и при напълно имунизирани в по-високите възрасти“, каза той.
Дори при ваксинация, с течение на времето имунитетът срещу коклюш пада, ето защо ние включихме една реимунизация на 12 годишна възраст, обясни епидемиологът. В допълнение той посочи, че България, както и всички страни в Европа, е заменила пълноклетъчната противококлюшна ваксина с по-нова, която дава по-малко нежелани реакции.
Най-много са случаите на коклюш във възрастовата група 5-14 г., следвана от групата 15-19 г., стана ясно от думите му.
Доц. Кунчев се спря и на проблемите около варицелата, като подчерта, че от 2-3 години поддържа предложението ваксината срещу тази инфекция да бъде включена в задължителния имунизационен календар.
От думите му стана ясно, че тъй като варицела се прекарва относително леко, има колебания дали да бъде включена в календара като задължително, но отбеляза, че все пак 30 000 случая на година не са малко, а 300 от тях отиват в болница.
Друг обсъждан проблем е къде точно, в коя възраст да бъде включена тя, за да не се претоварва календарът. Епидемиологът се обяви категорично срещу подхода „нарочно заразяване с шарка“ и го окачестви като неприемлив, неоправдан и свързан с безсмислен риск.
