Модул „Онкология“ в Националната здравно-информационна система (НЗИС) ще замени Национални раков регистър. Това съобщи зам.-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски по време на кръглата маса „Време за ускорение. Заедно срещу рака в България“, която се провежда в Народното събрание днес под патронажа на депутата от ПП-ДБ Росица Пандова.
Модулът ще обобщава данни от профилактичните прегледи, диагностицираните случаи и проведеното лечение и ще служи както за научни цели, така и за създаване на политики, допълни доц. Околийски.
Доц. Желязко Арабаджиев, член на борда на Мисията за рака на Европейския съюз към ЕК, подчерта социалната значимост на онкологичните заболявания. Данните от доклада на ЕК за България, публикуван през февруари 2024 г. показват, че у нас годишно от рак се разболяват 422,4 души на 100 000 души население, а средно за ЕС заболеваемостта е 571,5 души. Смъртността в България от рак е 245,33 души на 100 000, а средно в ЕС – 242,24. Целта на ЕК е да се подобри живота на над 3 млн. души в Европейския съюз до 2030 г.
Теодора Коларова, член на пациентския консултативен комитет на Европейска организация за борба с рака и изпълнителен директор на Международен алианс за невроендокринен рак беше категорична, че макар и плановете да са начертани, успешното им реализиране зависи от времето, за което се изпълняват.
„Срамно е, че в момента Раков регистър у нас не съществува. Нужна е промяна сега. Нужна е по-висока здравна култура. Вярвам, че образоването на медицинските специалисти да разбират болестта и да я познават дори при малко симптоми. Недопустимо малко са медицинските специалисти, които се грижат за онкологични пациенти. Нужно ни е устойчиво усилие, устойчиво партньорство всеки ден“, каза тя.
Бившият ръководител на Националния раков регистър проф. Здравка Валерианова заяви, че въпреки че регистърът е прекратил съществуването си на 6 ноември 2023 г., тя продължава да получава писма за предоставяне на данни от различни европейски институции, тъй като данните в НЗИС не дават възможност за обобщение или анализ.
„И смъртността, и заболеваемостта от рак у нас нарастат и то с такива темпове, с които намаляват в ЕС. Това е в пряка връзка с организацията на онкологичната помощ. По редица възлови локализации сме на последно място по преживяемост. Гледайки тези данни – не случайно беше унищожаването на раковия регистър, за да не знаем какво точно се случва“, каза още проф. Валерианова.
Доц. Околийски обясни закриването на Регистъра с решението на правителството НЗИС да поеме тази роля и да не се допуска създаването на паралелни бази данни.
Зам.-председателят на работната група по Националния раков план проф. Георги Михайлов беше категоричен, че за първи път в парламента се поставят проблемите на онкологията и тяхното решаване. „МЗ за първи се обърна към онкологичната общност и създаде Национална онкологична комисия. Тя работи в една драматична ситуация. Националният хъб не е частна организация, все още не е довършен като структура и има създаването му има значение във връзка с реализацията на антираковия план. Докато се чудим как да го направим, света премина към пациентски дигитален регистър. Трябва да се обърне специално внимание на трите основни направления в онкологията – профилактика, оценка на системата и терапевтични усилия. Трябва да се обърне внимание и че сред младите специалисти няма позитивно отношение към специалността онкология. Възнаграждението е добро, но липсва комплексност на лечението и възможност за кариерно израстване“, каза проф. Михайлов.
Според съветника на премиера и лекар-хирург в УСБАЛО д-р Петър Грибнев раков регистър има и той трябва да е дигитален. „Той може да бъде добре разработен от тези, които разработиха НЗИС. Истинският проблем е, че онкологичното лечение е фрагментирано и най-вече няма къде да бъде извършено долекуването и палиативните грижи“, каза той.
„Ние сякаш се справяме много добре в основните проблеми в онкологията, но сякаш нещо не ни достига. Работя като колоректарен хирург. На година имам по около 60 пациента с колоректален рак, от които 53-ма са в симптоматичен стадий, когато прогнозата вече не е добра. Трябва да започнем да адресираме и здравите хора. Трябва да намерим начин за комуникационна стратегия, с която да влезем в интимния свят на тези бъдещи пациенти. Ако започнем да гледаме на профилактиката като на „ваксина“ срещу онкологични заболявания, ще можем да се похвалим с реални резултати“, каза съветникът на здравния министър доц. Антон Тонев.
Пародия Смях
регистърът не е база данни