Доц. Олег Чолаков: Здравната ни система може да се промени, ако се промени отношението на политиците към нея

Доц. Олег Чолаков е водещ специалист в областта на панкреатичната хирургия. Дълги години е работил в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов", бил е заместник-директор на спешната болница. Планински спасител, допринесъл много за развитието на Планинската спасителна служба на БЧК.

В момента ръководи Отделението по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия на Университетска болница "Лозенец".

Днес разговаряме с доц. Чолаков за неговия път в медицината, за ценностите, в които вярва, за промените, които според него са нужни на българското здравеопазване и разбира се, за любовта му към планината.      

Доц. Чолаков, има едно твърдение, че спешните хирурзи помнят най-силно случаите на деца, които са спасили. Нека Ви върна години назад, когато с дълга операция след разкъсване на панкреаса спасихте 5-годишно дете. Спомняте ли си за него?

Да, разбира се, както и други случаи на деца, които съм оперирал. Те винаги се помнят най-силно. Но да кажа, че не само аз си спомням за това дете – Валентин, той вече е тийнейджър и също се сеща за мен, идва с родителите си, виждаме се. Минаха много години, това беше през 2013 г. Детето беше пострадало тежко при пътно-транспортно произшествие, панкреасът му беше буквално разполовен. Бързо взехме решение за органосъхраняваща операция чрез централна резекция, не лява или дясна.

Така успяхме да запазим главата и опашката на панкреаса. В опашката на органа се произвежда инсулинът, без него човек става диабетик. В главата на панкреаса пък се синтезират много важни ензими, които подпомагат храносмилателния процес. Благодарение на операцията детето е живо, възстанови се напълно, расте нормално. Както вече казах, виждаме се и до днес.

Това беше уникална за България интервенция, описахме я в научна статия, която беше публикувана в сериозни издания в чужбина.

И защото говорим за деца – те наистина могат да направят лекаря, който ги лекува, щастлив. Дори и след тежка операция, малките деца, бебетата, могат да отворят очи и да ти се усмихнат. Това не се забравя.

Работите в една от най-деликатните области – хирургия на панкреаса – органът, за който се казва, че е „враждебен към операции“, такава тема беше формулирана и в програмата на последния национален конгрес по хирургия. Какво и особеното в тези интервенции?

Първо искам да кажа, че това е една стигма, останала от миналото. Панкреатичната хирургия се развива последна от цялата коремна хирургия, така е било навсякъде по света. Панкреатологията се е развива най-късно, физиологията на панкреаса като орган остава дълго неопозната. Затова има един страх – страхът от непознатото. Той преминава с натрупването на опит, опитът дава спокойствие. Днес панкреатичната хирургия се развива бързо, навлизат много нови методи, други се усъвършенстват, така че това е една динамична област на коремната хирургия, в която има много нови неща.

Кои са Вашите учители в специалността?

Д-р Георги Ленгарски, който беше окръжен хирург на Кюстендил, после проф. Георги Златарски, разбира се. Има една максима, че хирургия се краде, а не са учи. И аз съм си откраднал нещо, със сигурност от всички колеги, с които съм работил – било то положително, или отрицателно.

Специализирал съм в Германия и Швейцария, там мои учители бяха двама изключителни хирурзи. Първо бях в Швейцария, където работих при проф. Маркус Бюхлер в Берн, после в Германия, при проф. Валдемар Уул.

От момента, в който се включихте в екипа на болница „Лозенец“ въведохте предоперативната ендоскопска ехография като метод за ранна диагностика и стадиране на злокачествени тумори. В кои случаи ще я прилагате и какви резултати очаквате от въвеждането й?

Това е един метод, който може много да помогне за навременното потвърждаване или отхвърляне на диагнозата рак на дебелото черво, също може да се приложи и при тумори на панкреаса.

Като хирург, който познава добре спешността, имате ли обяснение защо българинът в немалко случаи се оказва именно спешен пациент и научава диагнозата си в момент, в който е много по-трудно да му се помогне?

На първо място ще отбележа крайно ниската здравна култура на българина, нежеланието му да се грижи за здравето си, невежеството, негативизма, безразличието. Освен това, ние нямаме здравна система, нямаме добре организирана профилактика. Ще дам за пример Япония, страна с много високо разпространение на стомашен рак. Всеки японец преминава задължително през ендоскопско изследване.

При нас мога да дам драстични примери от практиката си за пациенти, които с години са обикаляли личен лекар, различни специалисти в различни болници и въпреки това в един момент идват в тежко увредено състояние, с много усложнения и малък шанс да им се помогне. И това е така точно защото нямаме здравна система.

Другата Ви голяма любов наред с хирургията е планината, посветили сте много години на планинското спасяване. На какво Ви научи общуването с планината, досегът с природата?

Планината ме научи на смирение пред природата и ме накара да разбера колко важно е приятелството. В планината не се ходи без добър приятел, трябва да го имаш до себе си.

Кои са любимите Ви планини и места за отдих?

От нашите планини – Рила и Пирин. Харесвам много и Алпите, но те са нещо друго, много по-различно – като условия, организация, възможности. Обичам да ходя на ски там.

Ако имахте административна власт, какво бихте променили в здравната ни система, за да бъде тя по-дружелюбна и към лекари, и към пациенти?

Здравната ни система може да се промени, ако се промени отношението на политиците към нея. Засега никой от тях не е доказал, че има такива намерения. Можем да очакваме нещо по-различно, ако се промени манталитетът, ако тук се върнат хора, живели в чужбина и приели онзи манталитет и отношение, не просто попътували тук-там, поживели малко другаде. За съжаление, в последните 30 години нищо не се е променило – законите се пишат от едни и същи хора, пазарът на лекарства и медицински изделия се държи от едни и същи хора, интересите им са водещи, всичко става по един и същи начин. Затова съм песимист.

Кои са истините, в които вярвате и следвате неотклонно в професията и в живота?

Честността към пациентите и колегите, умението за екипна работа, чистите и непринудени отношения, желанието и стремежа за самоусъвършенстване.