Доц. Пандов: Предлагаме за общинските болници да бъде направено изключение в НРД

От 1 август електронизацията в здравеопазването трябва да обхване и болничната помощ. Това означава направлението за хоспитализация, както и Историята на заболяването (епикризата)  да бъдат издавани по електронен път. Това каза пред БНТ доц. д-р Васил Пандов, началник на кабинета на министъра на здравеопазването в оставка Асена Сербезова и председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Той припомни, че заложените етапи на дигитализация от 1 юни обхващат извънболничната помощ – лични лекари, специалисти, лаборатории, а от 1 август – и болничната помощ. „Към момента подготовката е по план. Всички лечебни заведения държавна и общинска собственост са подготвени, събираме информация за всички тях, които имат връзка с националната здравна информационна система. Три основни дружества доставят софтуер на болниците и обхващат над 90% от всички болници. Софтуерът вече е синхронизиран с изискванията и са тествани“, каза доц. Пандов.

По думите му още от 1 юни системата позволява издаването на електронни направления за хоспитализация. „До момента са издадени 44 000 е-направления от лични лекари и специалисти, което доказва, че системата работи и в продукционна среда, а не само в тестова. До момента имаме проверени 261 хоспитализации в 54 големи болници и е доказано, че системата функционира. Разбира се, когато има старт на един дигитален процес, е възможно в някои единични случаи да възникнат трудности“, допълни доц. Пандов.

Председателят на Надзорния съвет на Касата подчерта, че електронното здравеопазване е способ за осветляване на процесите в здравеопазването. „В момента ще имаме в реално време данни кога един пациент е постъпил и изписан от едно лечебно заведение, епикризата няма да може да бъде променяна, или ако бъде променяна, за това ще има следа. Съществуват редица фактори, които ще подобрят контрола в борбата с фиктивните хоспитализации. Ще бъде засилен и контролът“, каза той.

По отношение на увеличението на заплатите на медицинските специалисти доц. Пандов заяви, че в над 90% от лечебните заведения като брутно възнаграждение се постигат заложените в КТД минимални нива на възнаграждение – 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за професионалистите по здравни грижи и малко над 900 лв. за санитар.

„Въпросът е, че в много лечебни заведения основното възнаграждение е много ниско – например 1000 лв., и има 2000 или 2500 лв. допълнителни възнаграждения. Целта ни обаче беше не само да бъдат преструктурирани заплатите, но да има и реално увеличение. Средномесечно НЗОК е заплащала на болниците 200 млн. лв., а от 1 август ще заплаща 151 млн. лв. Средствата, които се изплащаха на медицинските специалисти като COVID-добавки бяха около 20 млн. лв. месечно. Има остатък от около 30 млн. лв., които могат да бъдат разходвани по други пера в бюджетите на болниците. Някои от лечебните заведения обаче нямат достатъчно пациенти. По тази причина общинските болници и няколко областни имат трудности да достигнат тези нива на заплащане. За тях ние искахме с промяна в закона да създаден допълнителна методика за финансиране, но при липса на законодателна власт не можем да го реализираме. Затова предлагаме за болниците, които са единствени по места и в отдалечени райони, както и за областни болници, които разходват над 70% от приходите си за възнаграждения, да бъде заложено изключение от условията по НРД“, каза доц. Пандов.